Професорът подаде на Елизабет листа, който беше отделил от купчината. Карта на Индия със стотици точици.
Елизабет я разгледа, после я подаде на Грей.
Хейдън обясни:
— Всяка точка обозначава индивид, който има генетичния маркер. Ако се вгледате по-внимателно, ще откриете, че големите струпвания на точки са около големите градове като Делхи и Бомбай. Което е логично, разбира се, защото там живеят много хора.
— А тук горе? — попита Грей и посочи северния край на картата.
Елизабет знаеше какво има предвид Грей. Голям брой точки — всъщност най-голямото струпване — бяха именно там, на север, където нямаше обозначение на голям град.
— Именно. Арчибалд си задаваше същия въпрос. — Хейдън взе картата и посочи струпването на север. — Последните три години от живота си посвети на този район. Опитваше се да разбере на какво се дължи тази забележителна честота.
— Какво има там? — попита Елизабет.
— Това е Пенджаб. — Отговорът дойде иззад нея. От Лука Херн. — Прародината на ромите.
— Така е. Затова Арчибалд насочи вниманието си към циганските кланове в Европа и САЩ. Смяташе, че богатата циганска традиция в предсказанията и ясновидството неслучайно е възникнала на същото място, за да се разпространи след това в Европа и отвъд. Идеята му беше да провери дали генетичният маркер ще се установи и сред циганите.
— И? — Въпросът на Елизабет беше отправен едновременно към Хейдън и Лука.
Отговори й Хейдън:
— Да, но не в очакваните концентрации. Баща ти остана разочарован.
Лука изсумтя откъм задната седалка. Елизабет се обърна към него.
— Какво?
— Има си причина — отвърна той.
Грей се завъртя на свой ред.
— Какво имаш предвид?
— Точно заради това наехме д-р Полк.
Елизабет си помисли, че водачът на циганския клан така и не беше навлязъл в подробности по този въпрос. Бяха подхванали темата в самолета, но не успяха да я довършат.
— Както вече ви казах, д-р Полк искаше да вземе кръвни проби от най-надарените ни човихани. Не панаирджиите, а истинските ясновидци. Само че сред нас имаше малцина, които да отговарят на този критерий.
— Защо?
— Защото сърцето на нашия народ е било откраднато.
Бавно и с натежал глас Лука подхвана историята на една дълбоко пазена от народа му тайна, тайна на стотици години. Тайната била свързана с един от клановете, най-почитания сред всички. За този клан било забранено да се говори пред „гадже“, външни хора. Кланът не се смесвал с другите кланове, които се грижели да остане скрит и защитен. Той бил истинският източник на циганската традиция в ясновидството. В много редки случаи някои от онези човихани отивали да живеят в друг клан, за да споделят таланта си, да си вземат мъж или жена. Но най-често живеели отделно и в изолация. А после, преди петдесет години, кланът бил разкрит. Всички мъже и жени били избити, заклани и погребани в плитък гроб в замръзналата земя.
Тук думите на Лука се вгорчиха още повече:
— Само дето в онзи масов гроб не били открити детски кости.
Елизабет разбра какво имаше предвид Лука.
— Някой ги е отвел.
— Така и не разбрахме кой… но не спряхме да търсим и да разпитваме. Надявахме се, че д-р Полк с новия си начин на проследяване — чрез ДНК — ще може да улови отдавна изстиналата следа.
— И успя ли? — попита Елизабет. Лука поклати глава.
— Поне на нас не е казвал такова нещо. Макар че преди няколко месеца се обади със странна молба. Искаше да научи повече за статута ни на „недосегаеми“ в Индия. Сещате се — хората извън кастовата система, нещо като парии.
Елизабет всъщност не се сещаше, нямаше представа за какво говори Лука. Погледна към Хейдън, но той сви рамене. Въпреки това й се стори; че лицето му застина са миг, а очите му леко се присвиват. Професорът знаеше нещо.
Но вместо да обясни, той отбеляза малко кръстче върху картата.
— Какво е това? — попита Елизабет.
Кръстчето беше в центъра на струпването от точки в района Пенджаб.
— Това е следващата ни спирка, ако искаме отговори.
— И къде по-точно отиваме? — настоя Грей.
— Отиваме там, където изчезна Арчибалд.