Трент стигна до последната килия. Пред вратата имаше пазач. За всеки случай. Пазачът отстъпи встрани и подаде на Трент връзка ключове.
Той ги взе и погледна през малкото прозорче. Юри лежеше облечен в леглото. Трент отключи вратата и Юри се надигна. Изглеждаше ненормално жизнен за годините си — явно караше на силни коктейли от андрогени и други забавящи стареенето хормони. Руснаците бяха луди на тая тема — дай им да експериментират с лекарства.
Отвори широко вратата.
— Време е да свършим малко работа, Юри.
Мъжът стана и го изгледа гневно.
— Саша?
— Ще видим.
Юри тръгна към вратата. В изражението му се четеше твърде много решителност и Трент изведнъж се изпълни с подозрения. Вместо да се пречупи от изтезанията, този тип май беше почерпил допълнителна сила, също като меч, който става все по-як под ударите на чука; Може пък силите на стареца да не се дължаха единствено на инжекции в задника.
Но изпълнен с решителност или не, Юри му беше в ръцете.
Въпреки това Трент даде знак на въоръжения пазач да ги придружи. Близо метър и деветдесет висок и два пъти по-тежък от руснака, той не смяташе, че има нужда от ескорт. Допреди малко поне. Нещо в очите на Юри не му вдъхваше доверие.
Тръгнаха назад по коридора.
— Къде отиваме? — попита Юри.
„Да забием един последен пирон в ковчега на Арчибалд Полк“, отвърна наум той. Трент беше дирижирал смъртта на стария си приятел, а сега планираше да сложи край и на едно от най-успешните му начинания — тайната организация, чиято концепция Арчибалд беше създал, докато работеше за Язоновците.
Екип от учени-убийци.
В основата си — язоновци с автомати.
И след като уби професора, сега Трент трябваше да унищожи и неговата рожба. За да продължи собствената му работа, Сигма трябваше умре.
12.
6 септември, 19:36
Пенджаб, Индия
Докато слънцето потъваше зад хоризонта, Грей неохотно призна, че Росауро не е сбъркала с избора на превозно средство. На седалката до шофьора той се подпираше с ръка на тавана в напразен опит да омекоти поне малко друсането, докато джипът им подскачаше по разкаляния и набразден с дълбоки коловози черен път. Бяха минали през последния що-годе голям град преди час и оттогава пътуваха през затънтена провинция.
Ферми за отглеждане на добитък, ниви със захарна тръстика и мангови овощни градини шаренееха като кръпки по вълнистия терен. Мастерсън беше обяснил, че Пенджаб е житницата на Индия, където се отглеждала основната част от пшеницата, просото и оризът на страната.
— И някой трябва да обработва всичко това — беше казал той, докато даваше указания от задната седалка.
Ковалски и Елизабет седяха при него. Лука се ширеше сам на най-задната седалка и си точеше камите.
— При разклонението завий вляво — нареди Мастерсън.
Росауро завъртя волана и джипът прецапа през пълна с вода канавка, която приличаше повече на поток. Самият път беше изровен на много места от водата, която се стичаше по склоновете. На персийски „пенджаб“ означаваше „земята на петте реки“, пак те бяха и една от основните причини за плодородието на района.
Грей огледа смрачаващото се небе. Ниски облаци се търкаляха до хоризонта. Скоро щеше да завали.
— Все нагоре — каза Мастерсън. — Оттатък онзи хълм там.
Джипът нададе рев по нанагорнището, вдигайки ветрила от кал зад себе си. От билото на хълма се откриваше малка долина с форма на купа и възвишения по края. Потънало в мрак село лежеше на дъното й — скупчени една до друга каменни къщи и пръстени бараки с покриви от палмови листа. Два огъня хвърляха отблясъци в началото на градчето. Мъже стояха около тях и ги ръчкаха с дълги пръти. Горяха боклук. Волска каруца чакаше до единия огън, натоварена догоре с отпадъци. Волът се размърда неспокойно, когато джипът наближи по нанадолнището.
— Другото лице на Индия — каза Мастерсън. — Над три-четвърти от населението й все още живее в селските райони. Тук обаче ще се срещнете с най-долната прослойка на кастовата система. „Хариджан“, както ги е прекръстил Ганди, което означава „божии хора“, макар че и до днес презрително ги наричат „далит“ или „ачута“, което се превежда буквално като „недосегаеми“, но в смисъл, че нямат право да „досягат“, да докосват останалите хора. Нещо като парии.