Выбрать главу

Грей забеляза, че Лука е прибрал камите си и слуша внимателно. „Недосегаеми“. Може би хората тук бяха от един корен с неговите кланове.

Осветени от пламъците, мъже от селото се събираха със сърпове и тояги, разтревожени от появата на странниците.

— Какви са тези хора? — попита Грей. Искаше да знае с кого си има работа.

— За да ти отговоря на този въпрос — каза Мастерсън, — първо трябва да проумееш тукашната кастова система. Според легендите всички основни „варни“ — или класи от хора — са възникнали от едно богоподобно същество. Брамините — това са свещениците и учителите — са произлезли от устата на съществото. Управниците и войниците — от ръцете му. Търговците — от бедрата му. Краката са свързани с работниците. Всяка каста си има своя собствена социална йерархия, която в голямата си част е заложена още в текстове отпреди две хиляди години, известни като „Законите на Ману“, които казват какво можеш и какво не можеш да правиш.

— А тези недосегаеми, за които спомена? — попита Грей, който не сваляше поглед от сбиращите се мъже и младежи.

— Смята се, че петата варна не води произхода си от въпросното велико същество. На тях се гледало като на аутсайдери, твърде нечисти, за да живеят заедно с другите. Това били хората, които се занимавали с обработка на животински кожи, с кръв, екскременти, дори с телата на мъртвите. За тях нямало място в домовете на по-висшите касти, нито в храмовете, дори не им позволявали да се хранят със същите прибори. Даже сенките им не бивало да докосват човек от по-висша каста. Нарушиш ли някое от тези правила, можело да те пребият, изнасилят, убият.

Елизабет се наведе напред.

— И никой не се опитва да сложи край на това безобразие?

Мастерсън изсумтя.

— Индийската конституция инкриминира подобна дискриминация, но старите порядки още са живи, особено в селските райони. Петнайсет процента от населението все още попада в групата на недосегаемите. Нищо не може да се направи. Дете, родено в семейство на недосегаеми, си остава такова завинаги. Тези хора стават жертва на хилядолетни религиозни закони, които ги отхвърлят като низши създания, Ако трябва да сме честни обаче, както вече казах — все някой трябва да обработва нивите.

Грей си помисли за обширните пасища, обработваема земя и овощни градини.

Мастерсън продължи:

— Недосегаемите са робска класа, която е част от обществената структура. И макар да има известно подобрение, най-вече в големите градове, селските райони все така имат нужда от работна ръка — и тук кастовата система сработва идеално. Села като това са били опожарявани само защото жителите им са си позволили да настояват за по-високи надници и подобри условия на труд. На това се дължи и подозрението, с което ни посрещат сега.

И той кимна към въоръжената със селскостопански сечива група по посрещането.

— Мили Боже — възкликна Елизабет.

— Бог няма нищо общо с това — горчиво каза Мастерсън. — Всичко е въпрос на икономика. Твоят баща беше пламенен защитник на тези хора. Дотам, че в последно време трудно си осигуряваше съдействието на йоги и брамински мистици.

— Заради отношението си към недосегаемите? — попита тя.

— Заради това… както и защото търсеше източника на генетичния маркер именно сред тях. Когато мълвата се разнесе, много врати се затвориха за него. В Индия традициите все още са много по-силни от науката и просвещението. Всъщност, когато Арчибалд изчезна, реших, че са го убили именно по тази причина.

Грей даде знак на Росауро да спре в края на осветения от огньовете участък.

— А това село? Тук ли е бил видян за последно д-р Полк?

Мастерсън кимна.

— При последния ни телефонен разговор Арчибалд беше крайно развълнуван. Направил беше някакво откритие и нямаше търпение да ми разкаже за него… обаче така и не се чухме повече. Но пък той понякога правеше така, изчезваше с месеци в някой затънтен селски край и обикаляше от село в село. В махали и паланки без имена, където хората от по-висшите касти не стъпват. Но времето си минаваше и аз започнах да си мисля най-лошото.

— А тези хора? — попита отново Грей. — Имаме ли основание да се боим от тях?

— Тъкмо обратното. — Мастерсън отвори вратата от своята страна и се измъкна от джипа с помощта на бастунчето.