Грей слезе след него. Останалите врати на джипа също се отвориха и пътниците се изсипаха на открито.
— Не се отдалечавайте от джипа — предупреди ги той. Мастерсън тръгна към огъня, следван по петите от Грей. Извика нещо на хинди. Грей знаеше някоя и друга дума на езика покрай собствените си занимания с индийската религия и философия, но не толкова, че да разбере казаното. Мастерсън изглежда питаше за някого и местеше поглед от лице на лице.
Мъжете все така стояха като настръхнала от оръжия преградна стена.
Волът измуча жално, сякаш доловил напрежението.
Накрая Мастерсън спря между двете клади. Миризмата беше задушлива и зловонна — смес от пържен дроб и горящи гуми. Грей едвам се сдържаше да не си запуши носа. Мастерсън махна назад към джипа и каза още нещо. Грей различи името на Арчибалд Полк, последвано от „бетее“.
Думата на хинди за „дъщеря“.
Мъжете обърнаха като по команда глави към Елизабет и сведоха оръжията си. А после изведнъж се разприказваха. Сочеха я. Човешката стена се раздели гостоприемно. Две момчета хукнаха по тясна уличка между две каменни къщи, надавайки радостни възгласи.
Мастерсън се обърна към Грей.
— Недосегаемите в този район се отнасят с особена почит към Арчибалд. Сигурен бях, че дъщеря му ще бъде посрещната с отворени обятия. Тук нищо не ни заплашва.
— С изключение на дизентерията — обади се Ковалски зад тях.
Елизабет го сръга в ребрата.
Грей ги поведе към селото. Измъчваше го неясното предчувствие, че разстроеният стомах няма да е единственият им проблем.
20:02
Елизабет мина между двете клади. Потъналото в мрак село се разбуждаше. Някой заудря призивно по импровизиран барабан. Пресрещна ги жена, прикрила наполовина лицето си със сари, и им даде знак да я последват към центъра на селото.
Докато жената се обръщаше, Елизабет зърна за миг увисналата и покрита с белези плът под тънкия плат. Мастерсън забеляза потреса й.
Тя се наведе към него.
— Какво се е случило с тази жена?
Професорът отговори тихо:
— Баща ти ми спомена за нея. Хванали сина й да лови риба в селското езеро на по-висша каста. Тя отишла да го прибере, но заловили и нея. Селяните пребили детето, а нея залели с киселина. Загубила едното си око и половината лице.
Елизабет усети как кръвта й изстива.
— Какъв ужас.
— Ако питаш нея, ще ти каже, че е извадила късмет. Защото е можело и да я изнасилят.
Елизабет тръгна след жената. Стомахът й се обръщаше от мисълта за причинената й жестокост, но в същото време я изпълваше уважение и дори страхопочитание пред силата на духа, позволила й да оцелее въпреки всичко.
Жената ги преведе през лабиринт от криви улички до центъра на селото. Там също гореше голям огън. Около няколко дървени маси до кладенец с помпа се събираха хора. Жените бързаха да забършат масите от нападалите листа, други носеха ядене. Малки деца тичаха като отвързани, боси и повечето само по гащички.
Кажи-речи всеки втори мъж скланяше глава пред Елизабет, а някои се покланяха от кръста. Явно наистина бяха уважавали баща й. А тя бе имала съвсем смътна представа за заниманията му тук.
Мастерсън посочи към тях с бастунчето си.
— Арчибалд направи много за тукашните села. Разобличи местни доброволчески отряди, които тероризираха хората, и извоюва разпускането им, дори уреди по-високи надници на селяните, по-добро медицинско обслужване и образование. И още по-важно, отнасяше се към тях с уважение.
— Нямах представа — промълви тя.
— И си спечели доверието им. Районът се превърна в център на генетичното му проучване.
— Защо точно тук? — попита Грей, който вървеше от другата страна на професора.
— Защото след като състави картата, която ви показах, Арчибалд се зае да картографира детайлно и самия Пенджаб. Генетичните данни сочели към този подрайон, но според мен имаше и нещо друго.
Елизабет се намръщи.
— Какво?
— Не съм сигурен. Интересът му към тези места се появи преди около две години. Точно тогава преустанови тестуването в други области на страната и се съсредоточи върху този район. — Професорът хвърли поглед назад към Лука. — И върху циганите.
Елизабет се върна мислено две години назад. По онова време тъкмо приключваше докторантурата си в Джорджтаун. Почти не поддържаше връзка с баща си. Редките им разговори по телефона обикновено бяха кратки и неловки. Ако знаеше с какво се е занимавал отвъд чисто научния си проект, сигурно би реагирала различно.