— Имаш ли и друг пистолет? — попита тя.
— Можеш ли да стреляш?
— По летящи глинени мишени. В колежа.
— Няма голяма разлика. Само дето тукашните издават повече звуци.
Бръкна под якето си, измъкна малка берета от колана на гърба си и я тикна слепешката в ръцете й.
Пръстите й се свиха плътно около дръжката, сякаш да почерпят сила от студената стомана.
Хукнаха напред. Уличката беше празна, но по външния периметър на селото се водеше престрелка — селяните защитаваха домовете и живота си.
Един от хеликоптерите мина ниско над тях. Завихреният от перките му въздух подгони листа и боклуци по уличката. Двамата хлътнаха в някаква пръстена колиба. Елизабет мерна две деца, свити зад нисък креват.
След като хеликоптерът отмина, Ковалски я дръпна към вратата, а после я избута бързо назад. Войник в черно профуча покрай отвора. Явно битката се беше преместила в самото село. Ковалски надникна през вратата, махна й и я изведе отново навън.
— Ще тръгнем към хълмовете — каза той.
Завиха още два пъти на бегом и излязоха на прав участък към хълмовете. Трупове се валяха по улицата и кръвта се стичаше в канавката. Поне едно от телата беше с черна камуфлажна униформа. Ковалски забърза напред, придържайки се към стените от едната страна. Държеше пистолета си в готовност.
Залп автоматична стрелба изкънтя откъм покрайнините.
Как щяха да минат оттам?
Ковалски спря при трупа на войника. Наведе се й дръпна шлема.
Нещо като дегизировка, помисли си Елизабет. Хитро.
Само че когато Ковалски дръпна шлема, главата на войника се отдели заедно с него. Шокиран и ужасен, той отскочи назад и се блъсна в Елизабет. Тя загуби равновесие и двамата тупнаха на земята.
Тъмна сянка се появи зад тях.
Друг войник.
Елизабет вдигна пистолета си и стреля напосоки. Куршумите рикошираха със звън в паважа, пропускайки целта, но поне принудиха мъжа в черно да отстъпи зад ъгъла. Пищовът на Ковалски гръмна като оръдие в тясната уличка. Елизабет хвърли поглед през рамо и видя още двама войници в края на улицата.
Бяха обкръжени, а численото превъзходство не беше на тяхна страна.
Грей изскочи от уличката и хукна през открития участък. Метна се към волската каруца, която още стоеше на мястото си до кладите горящ боклук. Плъзгайки се по корем, той се изравни с един от огньовете. Прикрит от каруцата, посегна към кладата. Щом изстрелите и хеликоптерите не бяха в състояние да подплашат вола, значи се налагаше Грей да му запали огън под опашката.
Буквално.
Издърпа парче горяща гума от края на кладата и го метна върху мазната купчина отпадъци в каруцата. Пламъците прихванаха бързо. Стиснал горящ клон в ръката си, Грей изпълзя под каруцата й сръчка вола отзад.
Животното изрева и ритна със задните си крака, като едва не преобърна каруцата. Грей се хвана за предната ос миг преди волът да отпраши с жално мучене право към хълмовете. Каруцата подскачаше бясно и ръсеше след себе си горящи боклуци.
Подмятан отдолу, Грей стискаше здраво предната ос и внимаваше да не попадне под тежките колела.
Волът и каруцата стигнаха до изровен от водата естествен канал в подножието на хълмовете.
Грей се пусна и потъна в рядката кал.
Каруцата продължи към хълмовете като огнен метеор с неясна дестинация. Грей се надяваше боклучавите фойерверки да задържат вниманието на онези в хеликоптерите.
Останал на тъмно, той се придвижваше, къде с плуване, къде с пълзене, по канала, който завиваше покрай селото. Озова се от обратната страна на джипа и изчака най-близкия хеликоптер да се отдалечи… После изскочи от калта и хукна приведен към мерцедеса.
Трябваше да се вмъкне в джипа по най-бързия начин. Щом отвореше вратата, светлинките в купето щяха да се включат. С ключовете в ръка, той си пое дълбоко дъх.
Повече не можеше да чака.
Притисната в завардената от войници уличка, Елизабет се оглеждаше трескаво за някакъв изход. И намери един. Отворен прозорец. На крачка от тях.
Сръга Ковалски и го посочи.
— Тръгвай! — изръмжа той.
Елизабет се метна през отвора. Притиснала пистолета към гърдите си, тя направи опит да се претърколи при падането, както беше виждала да правят по филмите. Не й се получи. Стаята беше празна, гол пръстен под и нищо друго. Ковалски влетя след нея през прозореца и тя едва успя да се отмести навреме. Куршуми го следваха по петите. Тежки стъпки затрополиха към тях и от двата края на улицата.