Помня как на тридесет и осем години влязох в болницата с висока температура. Лекарите не бяха сигурни какво ми има и повикаха всевъзможни специалисти от цялата страна. В крайна сметка диагнозата ми се оказа рядко срещано заболяване на бъбреците, при това нелечимо. Единствената надежда за мен беше новата за тогава процедура — трансплантация на бъбрек.
Имай предвид, че тогава никой не беше чувал за нея и нямаше толкова много донори, както днес. Обадих се на господин Хамилтън, който винаги е бил мой адвокат, и му казах, че трябва да започнем национално издирване на донор. Бях много уплашен, защото специалистът ми беше казал, че без трансплантация може да умра за няколко седмици. Представи си колко бях облекчен, когато господин Хамилтън ми се обади след два дена и ми каза, че е намерил донор „някъде на Източния бряг“.
Както се досещаш, операцията беше успешна и ми донесе още много години живот. Това, за което съм сигурен, че не се досещаш, и което никой друг до днес не знаеше, е, че бъбрекът, който господин Хамилтън откри, беше неговият собствен.
Ред спря, за да пийне вода, а младият Джейсън Стивънс ме изгледа въпросително. Ред продължи от големия екран:
— Има само едно нещо на света, което може да обясни това. Нарича се приятелство. Знам, Джейсън, че си мислиш, че имаш много приятели. Истината е, че имаш много хора, които искат парите ти или нещата, които те могат да купят. Като изключим времето при Гас Колдуел, ти не си работил и един ден през живота си, не си свършил нищо, което бих могъл да нарека продуктивно. Но винаги си бил център на вниманието и лесна плячки за хищниците, които наричаш приятели.
— През следващите тридесет дена искам да прекараш много време в мислене и наблюдаване. Искам да откриеш кои според теб са принципите на истинското приятелство и да направиш така, че да можеш да докладваш на господин Хамилтън за пример на истинско приятелство, което може да демонстрира твоите принципи. Джейсън, в живота си не можеш да направиш нищо, което да подобри качеството на твоето съществуване повече, отколкото да се научиш да разбираш и да пазиш приятелството.
Записът свърши, а Джейсън изпадна в дълбок размисъл. Най-накрая измънка:
— Не разбирам. Тоест…
Аз го прекъснах:
— Зная, че не разбираш. Точно това е въпросът. Само се надявам да запомниш думите на чичо си и за твое добро до края на месеца поне да започнеш да разбираш. Ще очаквам с нетърпение да докладваш.
Излязох от конферентната зала, оставяйки младия Джейсън Стивънс с новата му задача.
В последния ден от месеца госпожица Хейстингс се обади в кабинета, за да ме уведоми, че Джейсън Стивънс е уговорил среща и ще дойде до час. Облегнах се на стола и се замислих за дългогодишния си приятел Ред Стивънс. Не можех да си представя как е възможно да научиш някого колко дълбоко може да стане едно приятелство, особено ако човекът никога не го е преживявал. Признавам, че хранех големи съмнения и имах лошо предчувствие, мислейки си за шансовете на Джейсън да успее да изпълни задачата, която Ред Стивънс му бе поставил.
Двамата с госпожица Хейстингс седяхме мълчаливо край конферентната маса. И двамата внимателно наблюдавахме изражението и излъчването на Джейсън. Изглеждаше обременен. Поздрави ни набързо и смотолеви:
— Надявам се, че… тоест… не съм сигурен…
Госпожица Хейстингс го прекъсна:
— Ако добре помня, днес трябва да докладваш на господин Хамилтън доколко си разбрал приятелството.
Джейсън ме погледна, изпълнен със съмнение, а аз кимнах и го насърчих с усмивка. Той започна:
— Този месец мислих много за приятелството и се опитах да го опиша с няколко принципа. Стигнах до извода, че приятелството включва лоялност, посвещение и споделяне на живота. Усещам, че има и нещо по-дълбоко, но ми е трудно да го опиша с думи.
Най-добрият пример за приятелство, с който мога да опиша тези принципи, е историята, която ми разказа Гас Колдуел, докато работех за него в Тексас. Той ми разказа как, когато двамата с чичо Ред започнали да се занимават с животновъдство, техните ферми били разделени на километри, но двамата, заедно с още няколко фермери използвали едни и същи пасбища. Всяка година фермерите се събирали, за да подберат и да жигосат всички свои телета, родени през последната година.
Господин Колдуел ми обясни, че малките телета ходят по петите на майките си, така че не е трудно всяко теле да бъде жигосано със същия знак, който има и неговата майка.