Най-накрая той отмести поглед и изсумтя:
— Добре, да видим записа.
Ред Стивънс се появи на екрана с малко по-сериозно изражение от преди. Сякаш всяко следващо изискване беше още по-важно и значимо от предишното. Ред започна:
— Джейсън, следващата част от подаръка, който се опитвам да ти дам, се отнася до знанието и учението. Както знаеш, аз нямах привилегията да получа формално образование, а ти имаш някаква диплома от прехваления колеж, в който те изпратихме (който между другото не е нищо повече от развлекателен комплекс за безгрижни богаташчета).
Джейсън се облегна на стола, стовари юмрук по масата и процеди през зъби дълга въздишка. Ред продължи:
— Сега, преди да се почувстваш много обиден, искам да знаеш, че уважавам университетите и всяко друго формално образование. То просто не намери място в моя живот. В него обаче присъстваше една постоянна любознателност и желание да науча всичко възможно за хората и света около мен. Скоро след като се научих да чета, се наложи да спра да ходя на училище, но способността да чета, да мисля и да наблюдавам ме превърна в сравнително добре образован човек.
Учението е процес. Не може да стоиш години наред в една класна стая и накрая да се покажеш на сцената с онази специална шапка и да се смяташ за образован. Вярвам, че причината да нарекат церемонията по връчването на дипломите „встъпление“ е, че процесът на учене започва именно тогава. Училището ти дава само инструментите и помагалата за истинските уроци, които предстоят.
В крайна сметка, Джейсън, оказва се, че животът — когато го живееш самостоятелно — е най-добрият учител. Моето богатство и успехите ми те ограбиха от това, но смятам да положа усилия да поправя щетите.
Ред спря за секунда, събра мислите си и продължи:
— Джейсън, изпращам те на малко пътешествие. Господин Хамилтън и госпожица Хейстингс ще те придружат. Ще посетиш мястото, където аз научих най-много. Ако подходиш с отворено сърце, ще откриеш ключа към дара на учението, който ще ти служи цял живот.
След като прекараш един месец на това страхотно място за обучение, трябва да можеш да обясниш задоволително на господин Хамилтън кой е ключът към всяко знание, образование и учение. Всички подробности са у господин Хамилтън и той ще ти ги съобщава, когато е необходимо. Всичко добро.
Докато госпожица Хейстингс ставаше да прибере видеокасетата, Джейсън попита с отегчение:
— Къде трябва да отидем и какво трябва да направим?
Докато се изправях и крачех към вратата, аз казах:
— Джейсън, не сме длъжни да ходим никъде и да правим каквото и да е. Можем веднага да прекратим процеса, но ако искаш да продължиш, бъди на терминал 27 на летището в седем сутринта. Вземи си паспорта, малко летни дрехи и добро настроение.
На следващата сутрин се натъкнахме на Джейсън, докато пресичаше с багаж в ръка паркинга на летището. Аз му подвикнах:
— Джейсън! Добро утро. Изненадвам се, че си тук половин час преди самолетът да излети.
Той се засмя и каза:
— Реших този път да пробвам да се кача на самолета, без да се налага да правя стометров спринт и да се прецеждам през почти затворената врата.
Докато пресичахме чакалнята, госпожица Хейстингс ме хвана под ръка и прошепна:
— Като че ли наистина има напредък, колкото и да е малък и бавен.
Джейсън ни настигна и попита:
— Е, къде ще ходим?
Усмихнах му се и отвърнах:
— В Южна Америка.
Джейсън спря на място и попита:
— И в кой по-точно университет в Южна Америка?
Госпожица Хейстингс отговори ведро на въпроса му:
— Сигурна съм, че никога не си го чувал.
След като сменихме три полета, се озовахме в раздрънкано такси, което криволичеше по черен път сред джунглата. Най-накрая пристигнахме в прашно село с неасфалтирани улици и няколко полусрутени сгради.
Шофьорът спря пред най-голямата от тях и ние слязохме и си взехме багажа. Докато таксито вдигаше облак прах зад себе си, Джейсън попита с недоверие:
— Сигурни ли сте, че трябва да сме тук?
Аз се засмях и отговорих:
— Образованието и учението са там, където ги намериш.
Настанихме се в три отделни стаи в скромния, но изненадващо приятен хотел и се уговорихме на следващия ден да се срещнем във фоайето за закуска. Бях много уморен и парирах всички въпроси на Джейсън, като му казах набързо, че урокът ще започне на другата сутрин.