След цял ден пътуване сънят ми беше сладък и на сутринта заварих госпожица Хейстингс във фоайето, където тя вече бе запазила маса за нас в дъното на нещо като столова. След минута пристигна Джейсън и закусихме.
Докато ставах от масата, казах:
— Джейсън, ще повървим до края на улицата. Там има сграда. В нея ще започне твоето обучение.
Джейсън стана и каза с въздишка:
— Дойдох дотук. Да видим какво ми е приготвил моят луд чичо.
Докато вървяхме по прашната улица, явно сме били доста интересна гледка, тъй като много от местните жители наизлязоха да ни видят. Къщите им бяха обикновени постройки от греди и ламарина, но в края на улицата последната сграда отляво беше малко по-голяма и по-модерна от останалите. Над вратата имаше табела, на която пишеше на испански и на английски „Библиотека на Хауард «Ред» Стивънс“.
Когато видя името, Джейсън се засмя и попита:
— Какво става тук?
Докато изкачвах трите стъпала и отварях вратата, му отговорих:
— Мисля, че вътре ще намериш отговор на своя въпрос.
Влязохме в библиотеката, където бяхме посрещнати от приятна млада жена. Тя ни поздрави на много добър английски, след което добави:
— Предполагам, вие сте господин Хамилтън и госпожица Хейстингс.
Аз кимнах утвърдително. Когато премести поглед върху Джейсън, очите й се оживиха и тя възкликна:
— Вие трябва да сте Джейсън Стивънс. За нас е чест да сте тук. Сеньор Ред Стивънс беше голям човек и помогна на много хора в нашето село.
Аз се прокашлях и казах:
— Джейсън, през следващите четири седмици ще помагаш на библиотекарката. Тук ще получиш всичко, от което се нуждаеш, за да научиш урока, който чичо ти иска да ти предаде.
Джейсън повиши глас повече, отколкото бе необходимо, и заяви:
— Може да не съм бил отличник в училище и да не съм научил кой знае какво в колежа, но не вярвам в това забутано място да има нещо, до което преди не съм имал достъп.
Джейсън се завъртя на триста и шейсет градуса, оглеждайки единственото помещение на библиотеката.
— Тук няма почти нищо друго, освен празни рафтове. Има съвсем малко книги — отбеляза той.
Библиотекарката се усмихна и обясни:
— Всички книги са заети от хората в селото, а и не само от нашето. Когато ни остави тази библиотека, вашият чичо ни каза, че няма полза от книги, които стоят на рафта.
Казах на Джейсън, че двамата с госпожица Хейстингс ще го оставим да работи, но всеки ден ще му идваме на посещение.
През следващите четири седмици се потопих в приятния живот на селото. С госпожица Хейстингс направихме няколко разходки до близките околности и имахме много възможности да разгледаме забележителности и да си купим сувенири. Всички бяха дружелюбни и гостоприемни, особено след като научаваха, че идвам от името на покойния им благодетел Ред Стивънс.
Ежедневните ни посещения при Джейсън показваха, че той изпълнява задълженията си по-усърдно и енергично, отколкото бях очаквал. Скоро се научи да вписва и изписва книгите със завидна бързина и често разговаряше със заемателите за книгите, които са прочели.
Когато настъпи последният ден от пребиваването ни там, почти не ни се тръгваше от уютното селце. Всички излязоха на улицата да ни изпратят, след което тръгнахме със същото такси, с което бяхме пристигнали.
След целодневно изморително пътуване най-после стъпихме на летището в Бостън, където си взехме багажа и тръгнахме към паркинга.
Джейсън избърза няколко крачки пред нас, застана на пътя ни и каза:
— Чакайте малко. Направих всичко, което ми поръчахте — работих усилено в библиотеката и прегледах всяка книга в онова мрачно помещение. Не намерих нищо ново. Единственото, което разбрах, е, че има добри обикновени хора, които стават часове преди изгрев-слънце и вървят километри през планината, за да вземат за четене някоя стара оръфана книга. Единственото ново нещо, което научих, откакто тръгнахме преди четири седмици, е, че желанието и гладът за образование са ключът към истинското учение.
Двамата с госпожица Хейстингс подминахме Джейсън от двете му страни и докато приближавах колата, аз му извиках през рамо:
— Поздравления, млади човече. Ще се срещнем в офиса ми в понеделник, за да видим какво следва.
Двамата с госпожица Хейстингс подредихме куфарите си в багажника на колата и докато излизах от паркинга на летището, погледнах към Джейсън. Той не беше мръднал от мястото си и очевидно беше в дълбок размисъл за урока, който всички ние бяхме научили.