Тъкмо бях завършил право и бях отворил кантора. Табелата над вратата гласеше „Хамилтън и сие“. Втората част от надписа беше по-скоро пожелание, отколкото действителност, тъй като по-голямата част от деня прекарвах сам.
Един ден чух да се звъни на външната врата. Знаех, че секретарката ми вече е приключила работа и си е заминала, така че станах да видя кой е. На вратата стоеше впечатляващ мъж, който по-късно научих, че се казва Ред Стивънс. Той ми каза, че ще стане най-големият петролен магнат и човекът с най-много добитък в Тексас и че си търси добър адвокат. Каза, че се е обадил в най-престижния правен факултет на САЩ и оттам научил, че миналата пролет съм се дипломирал с най-добър успех от випуска.
После се усмихна с онази широка усмивка, която по-късно опознах и обикнах, и каза уверено с гръмкия си глас: „Реших, че е редно най-добрият адвокат и най-добрият петролен бизнесмен в света да работят заедно.“
Нито един от двама ни не беше притеснен от факта, че аз току-що бях завършил право и нямах клиенти, а той е петролен и животновъден магнат без петрол и животни. Започнахме от това скромно начало и стигнахме до задълбочени професионални и лични взаимоотношения, които останаха за цял живот.
Мислите ми за Ред бяха прекъснати от госпожица Хейстингс, която надникна в кабинета ми и каза, че Джейсън Стивънс ни чака в конферентната зала.
Ред се появи на видеоекрана и каза:
— Е, Джейсън, успя да избуташ шест месеца от едногодишния ни проект. Искам да ти напомня, че си минал доста път, но имаш още много да изминаваш и ако отношението или поведението ти в даден момент престане да отговаря на изискванията на господин Хамилтън, ние веднага ще прекратим нашето пътешествие и ти няма да получиш Последния подарък, който представлява моето завещание.
Този месец ще научиш нещо за добрия дар наречен „смях“. Като казвам смях, нямам предвид някой комедиант в нощен клуб или някой смешен филм. Говоря за способността да погледнеш на себе си, своите проблеми и живота като цяло и просто да се посмееш. Много хора са нещастни цял живот, защото приемат нещата твърде сериозно. Надявам се, че през последните шест месеца си научил, че в живота има неща, към които трябва да се отнасяме сериозно и да пазим. Но животът, лишен от мях, не струва.
Този месец искам да отидеш и да намериш поне един човек, който среща трудности или предизвикателства в живота си, но не е изгубил способността си да се смее. Човек, който е способен да се смее пред лицето на проблемите, ще бъде щастлив цял живот.
В края на месеца искам да докладваш на господин Хамилтън и госпожица Хейстингс за човека, който си открил, и какво си научил от него за смеха.
Ред Стивънс започна да се смее и каза:
— Някой ден, Джейсън, трябва да попиташ Тед за най-смешните ситуации, в които сме изпадали като млади.
Ред продължи да се смее, докато екранът почерняваше. Джейсън попита:
— Какво иска да каже, господин Хамилтън?
Аз се усмихнах и отговорих:
— Наистина ще е добре да ти разкажа някой път, но засега, младежо, е време да се захванеш сериозно с този дар — смеха.
Госпожица Хейстингс изпрати Джейсън до вратата.
Нашият частен детектив Реджи Търнър следеше Джейсън дискретно през целия месец. Според него Джейсън си живееше както обикновено и не показваше никакви външни признаци, че се занимава с въпроса за смеха.
В последния ден от месеца госпожица Хейстингс ме уведоми по интеркома, че Джейсън се е обадил и е попитал дали може да се отбие следобед. Казах й, че няма проблем, а тя допълни, че Джейсън ще дойде с още някого.
В уречения час госпожица Хейстингс въведе в кабинета ми Джейсън и още един младеж, който очевидно беше сляп. Носеше черни очила и бял бастун. Госпожица Хейстингс кършеше ръце, докато слепият човек пресичаше кабинета, а трябва да призная, че и аз самият бях леко разтревожен.
— Господин Хамилтън, госпожице Хейстингс — каза Джейсън, — запознайте се с Дейвид Рийс.
Господин Рийс протегна ръка и каза:
— Отдавна не съм ви виждал.
Трябваха ми няколко секунди да преодолея безпокойството си, за да мога да се насладя на неговия хумор. Здрависахме се и после седнахме.
— Срещнах Дейвид миналата седмица във влака — обясни Джейсън. — Разговаряхме, докато траеше пътуването, и после се чухме няколко пъти по телефона. Той просто е най-добрият пример, който мога да си представя, за дара на смеха.