Може би не ти е известно, че Теодор Хамилтън е познат като най-добрия адвокат в страната. Зная, че когато се запознахме, той си мечтаеше да достигне това ниво, а вече петдесет години живее в мечтата си. Преди да стане реалност, мечтата му се бе сбъднала в неговото сърце и в неговия ум.
Помня как бродех из блатистите местности на Луизиана и мечтаех да стана най-големият петролен и животновъден магнат в Тексас. Тази мечта до такава степен се срасна с мен, че когато постигнах целите си, все едно се прибрах в своя дом, който никога преди не бях виждал.
Докато се опитвах да формулирам съдържанието на своя последен подарък за теб, аз се опитвах да преценя кой от всички дарове е най-специален. Ако трябваше да избера един от тях, мисля, че щях да избера дара на мечтите, тъй като те ни позволяват да видим живота така, както може да бъде, а не както е. Поради това си свойство дарът „Мечти“ ни позволява да отидем и да вземем всеки от другите дарове на живота.
Ред спря за няколко секунди, сякаш за да събере мислите си. После продължи:
— Джейсън, най-добрият начин да те въведа в света на мечтите е да те запозная с някои мечтатели. Познавах много такива. Винаги съм смятал приятелството си с тях за истинско съкровище.
Един от първите истински мечтатели, който срещнах в живота си, имаше увлечението да създава места и неща, които да събуждат въображението на хората. Тази негова страст не го напусна до последния му ден. Разбира се, той също имаше разочарования и провали, както и много одумници. Но всеки път, когато се виждахме или говорехме, той имаше някакъв нов проект, за който да ми разкаже. Имаше навика да си прави огромни „табла на мечтите“, които окачваше на стената. На тях рисуваше плановете на своите проекти.
Помня, че когато легна на смъртно легло, накара да прикрепят на тавана в болничната му стая плановете на последния му проект. Така можеше да продължи да се взира в мечтата си и да я дооформя в ума си.
Веднъж в болницата го посетил репортер, но приятелят ми бил толкова отпаднал, че едва говорел. Затова направил място на репортера и го помолил да се опъне до него на леглото, за да могат двамата да гледат плановете на тавана, докато той му споделял мечтата си.
Репортерът бил много трогнат, че някой може да е толкова фокусиран върху мечтите си, макар и изправен пред сериозна болест. Той приключил с интервюто, казал довиждане и напуснал болницата.
Приятелят ми починал същия ден.
Сега не пропускай поуката. Човек, който може цял живот да поддържа изгаряща страст за своите мечти — дотам, че да ги споделя на смъртното си легло — е щастлив човек. Моят приятел и за миг не изпусна от погледа си своята мечта. Тя продължи да расте. Когато част от мечтата му се осъществяваше, пред него изникваше нова — по-голяма и по-велика.
Приятелят ми действително научи много хора как да мечтаят и да си представят света по-добър. Казваше се Уолт Дисни.
Но нека те предупредя: твоите мечти за твоя живот трябва да са си твои. Не може да принадлежат на някой друг, освен това трябва да не спират да растат.
Имах и друг приятел, чието име едва ли ще ти е известно. Той казваше, че мечтата му е да работи здраво и да се пенсионира на петдесет. Беше работяга и постигна успех в бизнеса си. Той не се отказа от мечтата си да се пенсионира, но нямаше нищо предвид за после.
На петдесетия му рожден ден се събрахме с няколко приятели да отпразнуваме повода, както и пенсионирането му. Ако мечтата му беше добре подбрана, това трябваше да бъде един от най-щастливите му дни. За жалост целия си живот като възрастен той бе прекарал под знака на своята професия. Тя беше основният му източник на гордост и удовлетворение. Когато на сравнително ранна възраст се оказа фактически безработен и вече нямаше професия, която да го води, той се изправи пред безсмислието на живота „в пенсия“. Цял живот беше чакал този момент, но изведнъж се оказа, че той не му доставя очакваното удоволствие.
След месец този мой приятел се самоуби.
Разликата между мечтателя, който до последния си ден бе изпълнен с енергията на своите мечти, и мечтателя, чиято цел се разминаваше с характера му дотолкова, че стигна до самоубийство, би трябвало да ти е ясна.
Джейсън, важно е мечтите ти да са си твои. Няма универсални мечти. Твоята мечта трябва да пасва на твоя характер, да расте и да се развива заедно с теб. Единственият, който е длъжен да се вълнува от твоята мечта, си ти самият.