Ред Стивънс спря за момент, прокашля се и сякаш насочи мислите си в друга посока. Най-после продължи:
— Джейсън, искам този месец да започнеш да опознаваш дара „Мечти“. Представи си, че всичко е възможно. Направи си списък на всичко, което би искал да постигнеш, да бъдеш и да притежаваш в живота. После започни да подреждаш нещата според това, доколко те вълнуват.
В края на месеца искам да съобщиш на господин Хамилтън няколко от своите мечти. Тук няма верни и грешни отговори, а и не забравяй, че твоите мечти ще растат и ще се развиват с годините. Още по-важен от мечтите е самият процес на превръщането ти в мечтател.
Желая ти живот, изпълнен с приятни мечти!
Образът на Ред Стивънс изчезна и Джейсън остана няколко секунди с поглед, впит в сключените му на масата ръце. Най-накрая каза:
— Никога не съм мислил какво искам да направя с живота си. Винаги съм смятал за достатъчно просто да си живуркаш ден за ден.
Станах и докато се насочвах към вратата, казах:
— Джейсън, моментът е напълно подходящ да започнеш да мечтаеш, а по-добър учител в тази област от Ред Стивънс няма да намериш. С нетърпение ще чакам идването ти в края на месеца.
Излязох от конферентната зала и оставих Джейсън насаме с мислите и (надявах се) мечтите му.
Никога няма да забравя деня след малко повече от три седмици, в който Джейсън Стивънс стоеше от другата страна на бюрото ми и разказваше какви са дългосрочните му мечти. В началото говореше бавно, но после доби смелост.
— Ами, в началото списъкът с нещата, които искам да направя, да стана или да притежавам, беше доста дълъг. После обаче осъзнах, че всички те не бяха истински мечти, а просто неща, които можех да направя начаса. Просто досега не съм им отделил никакво време и внимание. Когато се замислих за Уолт Дисни, стигнах до няколко извода.
Джейсън спря за момент. Погледна госпожица Хейстингс, а после отново мен. Имах чувството, че търси подкрепа. Госпожица Хейстингс му се усмихна и кимна, което явно го насърчи и той продължи:
— Бих желал някак си, по някакъв начин, да помагам на младежи в неравностойно положение да живеят стойностно. Не говоря само за бедни младежи, а изобщо за хора, които не са проумели каква сила, мотивация и ценностна система трябва и могат да имат, за да живеят пълноценно. Искам да правя за други младежи това, което моят чичо направи за мен.
Госпожица Хейстингс плесна с ръце и възкликна развълнувано:
— Джейсън, това е чудесно! Не виждам по-добър начин да използваш живота си.
Джейсън ме погледна и попита:
— А на вас звучи ли ви добре?
Аз се усмихнах и отговорих:
— Джейсън, след четиридесет години съвместна работа с госпожица Хейстингс съм научил основния принцип на оцеляването: никога да не й противореча. Този път съм съгласен с нея от все сърце. Поставил си си наистина стойностна цел. Това е чудесна мечта. Само не забравяй двете истории, които твоят чичо ни разказа, и поддържай мечтите си живи до последния си дъх.
Госпожица Хейстингс изпрати Джейсън до асансьора и аз останах сам в кабинета си. Замислих се за собствените си мечти и как на осемдесет те все още бяха живи. Обещах си да останат такива и да продължат да растат.
Единадесет
Дар „Щедрост“
Единственият начин да вземеш повече от живота за себе си е да дадеш част от себе си.
Бях удивен от напредъка, който младият Джейсън Стивънс отбелязваше по време на едногодишното ни пътешествие през уроците на живота. Пред него имаше още доста път, но определено в края на тунела се виждаше светлина.
Когато за девети път се събрахме около конферентната маса, аз забелязах удивителна промяна в излъчването, отношението и поведението на Джейсън. Сякаш този път самият той очакваше с нетърпение да чуе каква задача ще му постави Ред Стивънс. Същото се отнасяше и за мен. Госпожица Хейстингс натисна копчето на дистанционното и Ред се появи за пореден път на видеоекрана.
— Джейсън, искам да те поздравя, че си издържал изпита по мечти. Никога обаче не си помисляй, че си овладял докрай това изкуство. Способността да мечтаеш и да превръщаш своите мечти в реалност ще расте заедно с теб като личност. Този месец искам да научиш какво означава да даряваш. Става дума за още един от парадоксите на живота. Логично е човек да смята, че колкото по-малко дава, толкова повече ще има. Вярно е обаче точно обратното. Колкото повече даваш, толкова повече ще имаш. Изобилието създава способността да даряваш, а даването води до повече изобилие. Не говоря само за областта на парите. Този принцип важи и във всяка друга област на живота.