На второ място съм благодарен за своята младост. Разбрах, че съм пропуснал много важни неща в живота дотук, но въпреки това чувствам, че младостта може да надделее над всичко в живота.
Трето, благодарен съм за своя дом. Благодарение на щедростта на моя чичо аз имам чудесна къща. Досега не съм си давал сметка колко е ценно това, но чрез „Последния подарък“ имах възможността да споделя своя дом с други хора, което ми помогна самият аз да го оценя.
Четвърто, благодарен съм за моите приятели…
Той погледна към госпожица Хейстингс, после към мен и продължи:
— … включително вас двамата, Браян, Гас Колдуел, момчетата от Дом „Ред Стивънс“ и — по един особен начин, който трудно мога да обясня — чичо Ред.
На пето място съм благодарен за моето образование. Макар да не бях особено прилежен студент, колежът ми даде средствата, от които се нуждая, за да превърна образованието и учението в реална част от живота ми.
Шесто, благодарен съм за всички места, на които съм имал възможността да отида благодарение на чичо Ред, и свързаните с тях преживявания.
Седмо, благодарен съм за моята кола. Тя е модерна, но и стабилна. Мога да разчитам на нея. От моя приятел Браян научих, че не всеки има такъв късмет.
На осмо място съм благодарен за моето семейство. Макар през годините невинаги да съм оценявал моите роднини, научих достатъчно за семейството, за да знам, че в бъдеще мога да се разбирам по-добре с моето семейство, както и да създавам семейни връзки с други хора.
Девето, благодарен съм за парите, които чичо Ред ми е давал през годините. Още по-голяма е обаче благодарността ми, че чрез усилията на чичо Ред аз научих каква е стойността на парите и за какво могат да бъдат употребени. Очаквам в бъдеще да науча още повече по този въпрос и да боравя по-мъдро със средствата, които имам.
И последно, десето, благодарен съм за всяка стъпка към Последния подарък. Изпитвам чувство на благодарност към моя чичо Ред за това, че съставяйки цялото това завещание е помислил и за мен, както и към вас — за това, че изпълнявате неговата воля.
Госпожица Хейстингс го прекъсна и каза:
— Джейсън, този списък е чудесен. Мисля, че си се справил много добре с усвояването на Златния списък и дара „Благодарност“.
Джейсън се усмихна и отбеляза:
— Удивителното, госпожице Хейстингс, е, че мога да продължа още доста. Има толкова много неща, за които всеки от нас може да бъде благодарен, че е трудно да избереш само десет от тях.
Поздравих Джейсън и на раздяла си стиснахме ръцете. Помислих си, че трябва задължително да включа в своя Златен списък Ред и Джейсън Стивънс наред с всички останали неща, за които съм благодарен.
Тринадесет
Дар „Днес“
Същността на живота се свежда до един-единствен ден. Той се нарича „днес“!
Навлизайки в единадесетия месец от пътешествието на Джейсън Стивънс към Последния подарък, аз осъзнах, че предстои да отбележим една година от кончината на Ред Стивънс. Мислите ми често се връщаха към дългогодишния ми приятел и съдружник.
Двамата с Ред Стивънс произлизахме от два напълно различни свята и външно погледнато нямахме почти нищо общо. Някак си обаче бяхме намерили своята допирна точка, което ни даде възможност петдесет години да развиваме и поддържаме приятелство.
Ред Стивънс завинаги ще остане в паметта ми като широко скроен човек. Аз предпочитах познатата обстановка на офиса си в Бостън, а Ред винаги се чувстваше най-добре в Тексас. И с право. За разгръщането на потенциала на хора като Ред Стивънс е необходимо място като Тексас. Чувал съм хората да казват, че ако имаш поне един приятел, никога няма да си сам. Аз пък стигнах до извода, че никой не може да е сам, ако някога е имал приятел като Ред Стивънс. Знаех, че той ще бъде винаги с мен. Изпитвах едновременно гордост и отговорност от това, че той бе избрал именно мен да съпътствам Джейсън в пътя му към големия Последен подарък, който Ред искаше да му остави.
Ето такива мисли ме занимаваха, когато пристигна младият Стивънс и заедно се настанихме на удобните столове в конферентната зала на нашия офис. Ред Стивънс за пореден път се появи пред нас чрез видеокасетата и големия екран в дъното на стаята. Той се усмихна и заговори с ведър глас:
— Джейсън, поздравления! След като днес съм отново тук и ти говоря, явно господин Хамилтън е одобрил как си се справил предния месец с дара „Благодарност“. Джейсън, искам да знаеш, че докато обмислях как да ти дам Последния подарък от моето завещание, аз много мислих за теб. Мисля, че ти присъстваше в Златния ми списък всяка сутрин. Благодарен съм, че двамата с теб сме от едно семейство, и усещам, че в теб гори искра, която винаги съм усещал и в себе си. Някак си ние сме свързани по душа, а не само по кръвна линия.