Докато Ред говореше, забелязах с периферното си зрение как Джейсън кима утвърдително. Ред продължи:
— Докато съставях своето завещание и размишлявах за своя живот и своята смърт, обърнах внимание на всички елементи в живота си, които го правят специален. Припомних си много случки, които нося в себе си като безценни съкровища. Когато си изправен пред собствената си тленност, се сблъскваш с въпроса не колко живот ти остава, а колко от живота си си изживял действително. Прилича на пясъка в пясъчния часовник. Аз зная, че ще дойде ден, който ще бъде последният в живота ми. Мислил съм как бих искал да го изживея, т.е. какво бих направил, ако ми оставаше само един ден живот. Стигнах до извода, че ако в мислите си мога да намеря образ на перфектния ден, значи съм овладял изкуството на живота, защото животът не е нищо друго, освен низ от дни. Ако се научим как да изживеем пълноценно един ден, то и целият ни живот ще бъде наситен и смислен.
Джейсън, през следващите тридесет дени искам да измислиш как би изживял последния ден от живота си. В края на месеца искам да го опишеш на господин Хамилтън. Вярвам, че ще откриеш колко много живот може да бъде побран в един обикновен ден, след което се надявам да откриеш и това, което аз самият открих: защо да чакаме последния ден в живота си, за да започнем да живеем пълноценно?
Имаш всички необходими средства и елементи да проектираш сам този свой последен ден. Пожелавам ти приятен ден — днес и до края на живота ти.
Ред Стивънс изчезна от екрана. Джейсън въздъхна дълбоко и каза:
— Нали се сещате, че никога не съм мислил за смъртта и за последния си ден.
Усмихнах се и отговорих:
— И аз на твоята възраст не мислех много за тези неща, но смятам, че твоят чичо се опитва да те научи, че от това можеш да спечелиш много. Вярвам, че колкото по-млад научиш този урок, толкова по-качествен ще бъде животът ти в бъдеще.
Двамата с Джейсън се изправихме, стиснахме си ръцете и той си тръгна, за да прекара месеца, проучвайки дара на днешния ден.
За разлика от Джейсън аз бях размишлявал за това, доста време как бих прекарал последния ден от живота си и колко неща бих искал да натъпча в последните си двадесет и четири часа. През следващия месец тези мисли ме занимаваха повече от обичайното.
В края на месеца Джейсън Стивънс влезе в моя офис с походката и изражението на човек с мисия. Седна на един от столовете ми за клиенти, а госпожица Хейстингс — на друг.
— Джейсън, много се радвам да те видя отново — казах аз — и се надявам да си имал ползотворен месец.
— Да, беше чудесно — развълнувано каза Джейсън, — но не съм сигурен дали един ден ще ми стигне, за да направя всички неща, които искам, преди да умра. Най-учудващото за мен беше, че нещата, които най-много искам да свърша в последния ден от живота си, са съвсем прости и обикновени.
Когато започнах да мисля над задачата, смятах, че ще искам да изкача някой връх или да създам някое произведение на изкуството. След дълго мислене обаче осъзнах, че перфектният ден би бил изпълнен с най-хубавите обикновени неща.
Джейсън спря и погледна първо госпожица Хейстингс, а после мен, бръкна в джоба на сакото си и извади оттам лист хартия. Хвърли поглед на записките си и започна отново да говори:
— Ами, в последния ден от живота си бих искал да стана рано сутринта, защото няма да имам време за губене. Преди да стана от леглото, ще помисля за всички неща, за които съм благодарен, и ще съставя на ум своя Златен списък. Но вместо да е с десет неща, смятам, че в последния ден от живота ми ще трябва да го направя доста по-дълъг. Бих искал да закуся рано на открито — на верандата или на балкона — с няколко специални приятели. Ще им кажа колко много означават за мен и бих искал да подаря на всеки някакъв подарък, който ще представлява рецепта как да извлекат максималното от живота си.
След закуска бих искал да се обадя на някои хора, които означават много за мен — като Гас Колдуел от Тексас, хората в библиотека „Ред Стивънс“ в Южна Америка, момчетата в дома за сираци в Мейн и много други. Също така ще се обадя на всичките си роднини, както и на други хора, с които не съм бил в добри отношения. Ще им кажа, че съжалявам за всичко, което се е объркало помежду ни, и ще ги помоля да направят като мен — да запазят добрите спомени и да забравят лошите.