Моля те, не забравяй, че отношението и представянето ти отново ще трябва да бъдат оценени и ако се провалиш, няма да получиш Последния подарък, нищо че е дванадесетият месец. С това предупреждение не искам да те заплашвам, но истинският израз на любовта ми към теб е да поставя пред теб възможно най-високия стандарт.
Образът на Ред Стивънс избледня и екранът за пореден път почерня. Джейсън остана на мястото си няколко минути, без да помръдне. Разбирах, че е дълбоко замислен. Накрая всички се изправихме и мълчаливо излязохме от залата. Имах чувството, че сме присъствали на мемориална служба на Ред Стивънс. За мен това беше един добър начин да отдам почит на своя най-стар и най-скъп приятел.
В последния ден на месеца госпожица Хейстингс въведе Джейсън в кабинета ми. Двамата заеха обичайните си места и набързо се поздравихме. Личеше си, че Джейсън има много за разказване.
— Господин Хамилтън, госпожице Хейстингс — започна той, — не намирам думи да изразя какво значи за мен процесът, през който преминах през изтеклата година. Аз просто не съм същият, какъвто бях преди година. В известен смисъл имам чувството, че днес е моят рожден ден. Искам да благодаря и на двама ви, че бяхте част от него.
Забелязах, че очите на Джейсън се навлажниха, а така наречените алергии на госпожица Хейстингс отново започнаха да се проявяват. Признавам, че и в моето гърло имаше буца. Джейсън си пое дълбоко въздух и започна своето изложение:
— През първия месец на изминалата година аз бях много ядосан и раздразнен, че не съм получил като всеки друг наследство, изразяващо се в парични знаци. Още повече се разочаровах, когато научих за плановете на моя чичо за следващата година от живота ми, които тогава ми изглеждаха напълно ненормални. Последва срещата ми с дара на труда и с Гас Колдуел в Тексас.
Когато Гас Колдуел ми заповяда да копая дупки и да строя ограда, любовта беше последното нещо, което ми идваше наум. Поглеждайки назад обаче осъзнавам, че господин Колдуел е изпитвал голяма любов към чичо Ред, която се прехвърли и към мен. Той ме обичаше достатъчно, за да направи всичко възможно аз да науча целия урок, който чичо Ред искаше да знам за труда. Освен това научих, че добре свършената работа също поражда любов. Когато в края на дълъг изтощителен ден можеш да се подпреш на лопатата и да се наслаждаваш на залеза на фона на правата стабилна ограда, която сам си построил, в теб се поражда чувството, че светът е наред.
През месеца, в който научих за дара на парите, аз разбрах, че любовта към тях води до празно и безсмислено съществуване. Но когато човек се научи как да обича хората, а парите да използва, всичко си идва на място.
От дара на приятелството научих, че е възможно да обичаш другите така, както никога преди не си си представял. Когато мислиш само за себе си, винаги ще се разочароваш. Но когато мислиш на първо място за другите и за тяхното благо, всичко се нарежда по най-добрия начин както за тях, така и за теб.
От дара на учението разбрах, че хората, които не притежават материални неща, но обичат да учат и го правят при всеки удобен случай, са наистина богати. В моя живот се появи такава любов към знанието, и не мога да повярвам, че съм бил толкова егоистичен, че да пренебрегна мъдростта на времето, преследвайки собственото си падение.
Дарът на проблемите ме научи, че пречките не са нищо друго, освен предизвикателства, пред които се изправяме. Преди година гледах на проблемите като на нещо крайно лошо, което трябва да елиминираш или, още по-добре, да заобиколиш. Когато обаче човек погледне на проблемите си през очите на любовта, той разбира, че зад света стои един висш план и че проблемите са му дадени, за да научи чрез тях различни уроци и да се превърне в по-добър човек.