Дарът „Семейство“ ме научи, че семейство има там, където има любов. Хората се чувстват като едно семейство, когато прибавят любов към взаимоотношенията си. Без нея семействата са просто група хора, които са попаднали в едно и също родословно дърво.
Дарът „Смях“ ме научи, че за да обичаш живота, трябва да му се наслаждаваш. А когато човек може да се смее както на добрите, така и на лошите неща, той започва да усеща любовта, която животът може да му предложи.
Докато се занимавах с дара „Мечти“ аз осъзнах, че животът поначало е изпълнен с любов към всичко, което ни заобикаля. Нашите мечти, стремежи и цели са външната изява на тази любов, която усещаме отвътре.
Преди да се срещна с дара „Щедрост“, аз смятах, че ако подариш нещо, то става притежание на друг, а ти оставаш с по-малко от преди. Истината е, че когато даваш от любов, накрая и даващият, и получаващият имат повече от преди.
Дарът на благодарността ме научи, че когато помним и се радваме на всички чудесни неща, които са ни били дадени, ние се чувстваме обичани.
И последно, от дара на днешния ден научих, че ако ми остават само двадесет и четири часа живот, бих искал в тях да почувствам и да раздам възможно най-много любов.
Джейсън спря за малко и се прокашля. Тъкмо щях да му кажа колко съм доволен от изпълнението на последната му задача, свързана с дара на любовта, когато той продължи:
— Ако трябва да определя какво означава любовта, бих дал за пример това, което чичо Ред направи за мен и ми даде през последната една година. Когато истински обичаш другите, твоята любов те променя, както и хората, които обичаш. Любовта на чичо Ред към мен, изразена чрез последния му подарък, промени завинаги живота ми и същността ми.
Джейсън се изправи и прегърна госпожица Хейстингс. После заобиколи бюрото и прегърна и мен. Благодари ни за всичко и каза, че непременно ще поддържаме връзка в бъдеще.
Когато постави ръка на бравата на вратата, аз го спрях с думите:
— Чакай малко, Джейсън. Подаръкът включва още една стъпка, за която ти не знаеш.
Петнадесет
Последният подарък
В крайна сметка най-големият подарък е да изживееш живота си максимално.
Джейсън се извърна и с объркано изражение каза:
— Не разбирам за какво става дума, господин Хамилтън. Нали минахме през всички дванадесет дара, за които говореше чичо Ред, а и самият той каза, че това ще е последният месец.
— Е, като личен адвокат на Ред Стивънс и разпоредител на неговото завещание — отговорих аз, — мога да ти кажа, че в неговото завещание има една последна точка, до която можеше да стигнеш единствено ако преминеш успешно всички задачи. Аз бях оторизиран да преценя дали си изпълнил всички изисквания и потвърждавам, че ти не само ги изпълни, но и ги надхвърли.
Джейсън продължаваше да изглежда озадачен и каза:
— Наистина не разбирам за какво говорите. Нали…
Госпожица Хейстингс го прекъсна и каза:
— Разбираме, че си смятал всичко за приключено. Но има още една крачка. Ако ме последваш в конферентната зала, вярвам, че всичко ще ти стане ясно.
Запътихме се натам и след секунди Ред Стивънс беше на екрана и ни говореше.
— Джейсън — каза той, — искам да ти кажа, че съм много горд с теб. Ти изпълни всички задачи и получи всяка част от големия подарък, който бях планирал за теб. Ще ми се и аз толкова рано в живота си да бях усвоил тези дванадесет дара. Сега, след като получи моя Последен подарък, ти не само можеш да му се радваш, но и имаш отговорността да изживееш живота си максимално, облягайки се на всеки един дар. Освен това си длъжен да предадеш тези дарове на всеки, на когото можеш.
Ще ми се просто да бях до теб, за да бъда свидетел на чудесните неща, които ще се случат в живота ти, но така или иначе, по един или друг начин аз действително ще бъда с теб.
Джейсън, много неща съм извършил в живота си, но най-доброто от тях като че ли ще се окаже това, че успях да ти дам най-големия подарък. Моля те, не ме разочаровай. Накарай го да расте и да дава плод. Нека животът ти да минава под знака на подаръка, който получи. Ако направиш всичко това, то ще бъде твоят подарък за мен.
Този път образът на Ред Стивънс избледня наистина за последен път.
Когато светнахме лампите, Джейсън скочи на крака и каза с увереност в гласа си: