Ред отново направи пауза, прокашля се и каза:
— Джейсън, аз живях с голям размах. Имах много големи постижения, но и много големи грешки. Една от най-големите беше, че на всеки от семейството осигурявах всичко, от което си мислеше, че се нуждае. Трябваха ми години да разбера, че всичко, което правим, знаем и имаме в този живот, е дар от добрия Господ. Той има специален план за всеки един от нас и е осигурил всичко, от което се нуждаем, за да изпълним този план. Дълги години се опитвах да постигна щастие или да го купя за моите приятели и роднини. Едва на стари години осъзнах, че всяко щастие идва от даровете, които Бог ни е дал. За жалост парите и притежанията, които раздадох, не помогнаха на техните получатели да разберат даровете, които са били предвидени за тях. В опитите си да се реванширам за своето вечно отсъствие, аз им давах материални блага. Така ги ограбих от всичко, което прави живота прекрасен.
За щастие открих също, че Бог е милостив, и вярвам, че грешките ми са опростени. Струва ми се обаче, че членовете на моето семейство са необратимо повредени. Както болният кон — просто трябва да го изведеш навън и да го застреляш. За нещастие, както ме предупреди и моят адвокат господин Хамилтън, разстрел на цялото семейство няма да се приеме добре. Освен това той ми напомни, че Бог никога не вдига ръце от хората. Ето защо оставям в неговите ръце цялото си семейство, а чрез завещанието си им осигурявам доходи, с които да живеят, независимо дали някога ще открият истинския смисъл на живота или не.
От друга страна, ти, Джейсън, може би си последната надежда за нашето семейство. Макар краткият ти живот дотук да не предвещава нищо изключително, в теб има някаква искра, която се надявам заедно да спасим и превърнем в голям огън. Ето защо няма мигновено да те направя милионер за цял живот.
Джейсън отново удари с ръка по масата и се опита да каже нещо, но бе прекъснат от думите на Ред Стивънс.
— Джейсън, преди да отвориш уста и да изложиш както себе си, така и мен пред тези почтени хора, нека ти обясня какви са правилата.
На първо число всеки месец през следващата една година трябва да се срещаш с господин Хамилтън и госпожица Хейстингс, които ще ти дават поредната част от това, което отсега нататък ще наричам „Последния подарък“.
От мястото на Джейсън Стивънс до мен долетя дълбока въздишка.
Ред продължи:
— Сега, момче, не забравяй: Ако се окаже, че създаваш повече проблеми, отколкото си струва (което за теб няма да е трудно), господин Хамилтън просто ще те отстрани, без дори да ти обяснява.
И последно, обръщам се към теб, Теодор Дж. Хамилтън — усмихна се Ред и продължи, — знам, че си мислеше, че съм забравил цялото ти име, Тед. Искам да ти благодаря, че провеждаш от мое име тази малка спасителна акция за Джейсън. Също искам да ти благодаря, че беше възможно най-добрият приятел. През живота си съм натрупал много богатства, но и за миг не бих се поколебал да ги разменя за привилегията да стоя тук сега и да мога да кажа, че Теодор Дж. Хамилтън е бил мой приятел.
С това записът свърши и ние потънахме в тишина. Най-после Джейсън се обърна към мен и каза недоволно:
— Старият определено не беше с всичкия си.
Аз въздъхнах и отговорих:
— Е, млади човече, със сигурност някой не е с всичкия си и смятам, че този малък проект ще ни даде възможност да разберем кой е той.
Станах и подадох ръка на Джейсън, докато се отправях към вратата. Той пренебрегна моя жест и само каза:
— Чакай малко. Къде е уловката? Защо просто не ми кажеш какво става и какво получавам аз?
— Всичко с времето си, млади човече — отвърнах през рамо, докато излизах от стаята.
Вървях по коридора и чувах ядосания глас на Джейсън:
— Не можа ли да ми остави пари като на всички останали?
После чух и спокойния глас на госпожица Хейстингс:
— Обичаше те твърде много, за да го направи.
Три
Дар „Труд“
„На този, който обича работата си, никога няма да му се наложи да се труди.“
Трябва да си призная, че през следващите седмици бях много нервен. Успокоих се едва когато дойде първо число на следващия месец. Стоях си в офиса и се занимавах с други неща, опитвайки се да не мисля за факта, че Джейсън Стивънс ще пристигне скоро.
Най-накрая интеркомът иззвъня и госпожица Хейстингс ме информира, че младият Джейсън Стивънс е пристигнал и ме чака в конферентната зала. Докато госпожица Хейстингс изнасяше кашона на Ред Стивънс от хранилището, аз подбрах необходимите папки. Когато влязохме в конферентната зала, намерихме Джейсън излегнат в стола, с крака на масата. С широки крачки отидох до масата и плъзнах по нея кашона, който Маргарет ми беше подала, така че да събори краката на Джейсън.