— Добро утро, Джейсън — казах аз. — Радвам се, че си намерил стол и се разполагаш удобно в залата. Някои хора така и не научават коя мебел за какво се използва.
Джейсън махна пренебрежително с ръка и отговори:
— Давай да говорим по същество. Имам работа и срещи.
Засмях се и докато сядах, му казах:
— Младежо, сигурен съм, че ще имаш доста работа и срещи, но едва ли ще са тези, за които ми говориш.
Извадих следващата видеокасета от кашона и я подадох на Маргарет. Тя я пъхна във видеото и след малко на големия екран се появи Ред Стивънс с думите:
— Добро утро, Тед, добро утро, госпожице Хейстингс.
Искам отново да ви благодаря, че се захващате с тази труд на задача. Джейсън, на теб искам да припомня правилата. Ако дори веднъж през следващите дванадесет месеца не направиш това, което ти се възлага, или ако господин Хамилтън реши, че отношението и поведението ти е неприемливо, той просто ще прекрати процедурата и ти няма да получиш моя последен подарък за теб. Предупреждавам те за господин Хамилтън: изглежда много търпелив и издръжлив, но ако злоупотребиш с тези негови качества, младежо, ще разбереш, че си пуснал разгневен лъв от клетката му.
Джейсън ме погледна озадачено. Аз му отвърнах с настойчив поглед.
Ред спря да говори и сякаш си спомняше някакви отминали времена. После продължи:
— Джейсън, когато бях доста по-млад от теб, разбрах какво удовлетворение може да ти достави една четирибуквена дума: труд. Моето богатство лиши теб и цялото семейство от привилегията да си изкарваш хляба с честен труд и от удоволствието, което това ти доставя.
Видях как Джейсън завъртя отегчено очи и изпуфтя.
Сега, преди да се настроиш негативно и автоматично да отхвърлиш всичко, което ще кажа — продължи Ред, — искам да разбереш, че всичко, което имам, и всичко, което ти имаш, е плод на труд. Съжалявам, че не ти дадох възможност да разбереш, че човек притежава само това, което сам е спечелил.
Най-ранните ми спомени от блатата в Луизиана са свързани с работа — тежък упорит труд, който като младеж мразех от дъното на душата си. Родителите ми трябваше да хранят твърде много гърла, а храната не достигаше. Затова, ако искахме да ядем, трябваше да работим. Когато по-късно се отделих и дойдох в Тексас, разбрах, че съм свикнал да работя. Оттогава до края на живота ми това винаги ми е доставяло удоволствие.
Джейсън, ти се радваш на всичко най-добро, което този свят може да ти предложи. Бил си къде ли не, видял си какво ли не, правил си какво ли не. Това, което не разбираш, е, колко голямо може да бъде удоволствието от всичко това, ако сам си го заработиш. Тогава свободното време и развлеченията се превръщат в награда за упорития труд, вместо в начин да избегнеш работата.
Утре сутринта ще заминеш на кратък път с господин Хамилтън и госпожица Хейстингс. Ще се запознаеш с мой стар приятел в едно ранчо до Алпайн, Тексас. По време на Голямата депресия бях млад и едва свързвах двата края. Точно тогава се запознах с Гас Колдуел. Двамата заедно научихме каква сила има в упорития труд. Никой не може да ти предаде този урок по-добре от Гас.
Писмо, в което се описва цялата настояща ситуация, трябва вече да е изпратено на Гас Колдуел от господин Хамилтън, така че той ще те очаква.
Не забравяй, че ако в даден момент не изпълниш това, което съм описал в завещанието си, или ако господин Хамилтън не е доволен от представянето ти, всичко това просто ще приключи и ти ще се разминеш с Последния подарък.
Екранът почерня.
— Това е подигравка — изстреля гневно Джейсън по мой адрес.
Аз се усмихнах и отговорих:
— Да, не е лесно да се занимавам с теб, но какво ли не прави човек за приятел като Ред Стивънс. Ще се видим на летището в седем без петнайсет утре сутрин.
Джейсън ме погледна сякаш съм малоумен и попита:
— Нямаше ли по-ранни полети?
Отвърнах по-търпеливо, отколкото ми се искаше:
— Вярно, че е раничко, но господин Колдуел (както ще разбереш) не обича да си губи времето. До утре.