Джейсън излезе от офиса, а госпожица Хейстингс подготви всичко необходимо.
На следващата сутрин, секунди преди стюардесата да затвори вратата на терминала, от чакалнята дотича недоспал младеж. Госпожица Хейстингс подаде на стюардесата трите ни билета, след което се качихме на самолета.
Двамата с госпожица Хейстингс заехме местата си на първия ред в първа класа. Джейсън се заозърта объркано, понеже всички места в първа класа бяха заети. Обърна се към мен и попита:
— Аз къде съм?
Госпожица Хейстингс отговори на въпроса му с възможно най-деловия си тон, но аз знаех, че й е крайно забавно да му каже:
— О, господин Стивънс, вашето място е номер 23-Ф.
Тя подаде на Джейсън билета му и той се отправи ядосано по пътеката към пътническия салон.
Гас Колдуел ни чакаше на летището в Мидланд — Одеса. От дълги години познавах Гас като приятел и сътрудник на Ред Стивънс. Любовта ни към Ред ни свързваше по особен начин. Гас се здрависа сърдечно с мен. Имах чувството, че се здрависвам с тридесет и пет годишен здравеняк, а не със седемдесет и пет годишен старец. Той поздрави любезно госпожица Хейстингс, но към Джейсън се обърна малко грубо:
— Ред Стивънс беше един от най-добрите хора, които съм срещал. Не виждам как ще оправдаеш очакванията му.
Тъкмо Джейсън да запротестира и Гас изстреля:
— Синко, защо не слезеш долу да потърсиш багажа. Свърши нещо полезно.
След няколко минути всички бяхме на долния етаж на летището, където Джейсън действително бе намерил багажа ни. Гас отиде до паркинга, за да ни вземе от изхода на летището в луксозния си пикап — автомобил, който рядко ще видите в Бостън. Докато отваряше вратата на госпожица Хейстингс, а после настани и мен, той се обърна към Джейсън:
— Момче, стига си стърчал там. Вкарай чантите в камиона.
Джейсън натовари багажа в откритата част на пикапа и смирено попита:
— Къде да седна?
— Сядай при багажа или ходи пеш — каза Гас. — Все ми е тая.
Гас влезе в колата и потегли секунда след като Джейсън скочи отзад. Погледнах през рамо и го видях как се търкаля, докато Гас сякаш нарочно надвишаваше всички ограничения на скоростта на излизане от летището.
Докато карахме към ранчото на Гас, а Джейсън се лашкаше отзад, можехме на спокойствие да споделим спомени за Ред и желанието си да му помогнем да „излекува“ Джейсън Стивънс. Уговорихме се Гас да използва следващите четири седмици, за да предаде на Джейсън своето разбиране за етика на труда, а аз и госпожица Хейстингс да си тръгнем на следващия ден и да прекараме няколко седмици в Остин, където трябваше да свърша малко работа за друг свой клиент.
След сякаш безкрайно друсане по прашното шосе най-после завихме по черен път, който водеше към няколко постройки в далечината. Имаше табела, която гласеше: „Ранчото на Гас Колдуел. Всички приятели са добре дошли. Стреляме по нарушители.“
След още десет минути пристигнахме в огромна къща, където ни посрещна семейството на Гас, част от неговите работници и няколко кучета. Гас въведе госпожица Хейстингс и мен в уютния си дом и се обърна да извика на Джейсън:
— Момче, стига си се излежавал в камиона. Донеси чантите.
Гас ме беше информирал, че следващия ден работата в ранчото ще започне рано сутринта. Беше решил Джейсън да научи това по трудния начин.
Следващата сутрин, преди часовникът да е отмерил шест, двамата с госпожица Хейстингс и цялото семейство Колдуел вече бяхме закусили обилно с огромни количества холестерол. Докато отпивахме от втората си чашка кафе, Гас каза:
— Да взема да събудя Спящата красавица. Очертава се интересен ден. Образователен… нали разбирате.
Чухме как Гас изкачва стълбите и отваря с трясък вратата на Джейсън. Бумтящият му глас се разнесе из цялата къща:
— Момче, жив ли си? Проспиваш си деня. Обличай се и слизай.
Гас се върна при нас и продължихме да си говорим приятелски, отпивайки от силното кафе. След няколко минути се появи Джейсън — разчорлен и с торбички под очите. Седна на масата. В същия момент Гас стана и каза:
— Е, закуската беше чудесна. А сега на работа.
Джейсън се опули насреща му и каза раздразнено:
— Може ли да закуся, ако обичате?
Гас се усмихна и каза:
— Тъй вярно. Веднага щом станеш утре сутринта. Никой не излиза от дома на Гас Колдуел гладен. Но не мога да направя нищо за тези, които проспиват целия ден.