— Може би двамата с Биймси бихте искали да останете насаме за някоя друга минута?
Бузите й пламнаха, а Пикет заекна и веднага се наведе да разгледа внимателно витрината с препарирани плъхове и различните примери за пораженията, които могат да нанесат: сдъвкан кабел; изгризано авокадо, запазено за вечни времена в стъкленица с Люцит; измъкната тапицерия на кресло.
— Колко информативно — произнесе той със слаб глас. — Представяш ли си какво би могъл да направи един плъх на вашия таван?
— Просто невъобразимо, нали? — съгласи се Ендрю, усмихвайки се на Джорджия, която пристъпи една крачка напред, сякаш за да обясни любопитните експонати на витрината. Ендрю пристъпи към близката врата, която стоеше леко открехната.
— Надявам се, че мистър Шато е в офиса си?
— Да — отговори тя. — Не мисля, че е зает с нещо важно в момента. Преди малко го посети един джентълмен, но вече си тръгна.
— Е, аз ще надникна само за минутка и ще ви оставя да си побъбрите за витрината.
На лицето на Пикет се появи изражение на човек, който се чувства наполовина предаден и наполовина изпитващ облекчение от това и докато Ендрю минаваше през вратата, двамата подхванаха сериозен разговор, който Ендрю не направи опит да се подслуша.
— Как е? — обърна се той с радостна физиономия към мъжа, който седеше зад претрупаното бюро, подпрял с две ръце главата си.
— Какво! — стресна се мъжът и събори на пода една дебела илюстрована книга за насекомите. Лицето му издаваше опасението, че през вратата му би могло да влезе нещо ужасно.
— Мистър Ванберген!… Вие сте, нали? — Той някак странно се засмя. Беше кръглолик с почти ангелска физиономия, която носеше следите от наскоро преживян страх. Мъжът несъзнателно погледна покрай Ендрю към паркинга, който се виждаше през далечния прозорец. Изведнъж се отпусна. Стената зад него беше покрита с безкрайно много листа, по които се виждаха набучени и изсушени буболечки — хиляди, някои от тях огромни, други микроскопични и всички, като се изключеха размерите им, идентични за окото на лаика. Ендрю винаги бе подозирал, че този вечен взор от страна на безкрайно многото очи на бръмбарите не може да не се отрази по някакъв начин на човек и, ето, пред себе си може би виждаше свидетелство, че това не би могло да се размине току-така.
— Добре ли се чувстваш? — попита загрижено Ендрю. — Извинявам се, че нахлух така ненадейно.
— Да. Не. Бях… задрямал за момент. Аз… аз мисля, че е въпрос на биоритми. В момента съм в низходящ клон. Наистина се чувствам отпаднал — и той махна неопределено с ръка.
— Съжалявам. Няма да ти губя времето. Аз самият бързам. Какво научи за рибешкия еликсир?
Мъжът направи опит да се усмихне.
— О, да. Този… как го нарече? Еликсир? А, няма за какво да се безпокоиш?
— Извинявай, не те разбрах — каза Ендрю и примигна озадачено. — Не съм се безпокоял, само исках да разбера какво, за Бога представлява той.
— Разбира се, разбира се. Страшно съжалявам за него.
— Съжаляваш ли?
— Счупи се. В умивалника. Бутилката беше много плъзгава. Изпуснах я и течността изтече в канализацията. Цялата. На всичко отгоре и водата течеше. Това е най-жалкото. Изми даже остатъците по парчетата. Нямаше с какво да направя анализа. Разочарован съм, честно казано. Тази субстанция ми изглеждаше много интересна, макар и не съвсем по моята част — и той се наведе, за да вдигне книгата за насекомите, отбягвайки погледа на Ендрю.
— Значи загуби се всичката?
— Да, опасявам се, че е така — той деликатно се изкашля с ръка на устата. — Изхвърлих парчетата в кофата за боклук. Джейкокс тази сутрин в шест я откара с камиона.
Ендрю отвори уста, за да каже нещо, после размисли и се вгледа в мъжа пред себе си. Пристъпи една крачка по-близо, наведе се и погледна по-внимателно. Знаеше, че разкрива прекалено големия си интерес. Издаваше се напълно, но не му пукаше. През центъра на челото на Биф Шато минаваше издайническа линия, която леко се отклоняваше на мястото, където преминаваше върху носа и беше размазана от ръката на Шато, който се бе държал за главата, когато Ендрю бе влязъл при него.
11.
Египтяните са наблюдавали как очите на Котката усилват лунната светлина, защото когато Луната е на небето, те светят по-силно, когато тя е пълна и по-слабо, когато е във фаза…
— Платено му е! — извика Пикет, когато потеглиха с раздрусване от паркинга и се отправиха обратно към магистралата.