В пръстта около отвора се виждаха дузина отчетливи отпечатъци от лапите му. Кой знае дали Пикет не беше прав… може би наистина трябваше да ги покаже на Роуз. Това би циментирало някои неща. И би премахнало всякакви подозрения. Той постави капака отново върху отвора и се замисли. Беше голям любител на опосумите. Харесваше му да мисли, че в околността има диви създания, които живеят в градските условия на Южна Калифорния, без да забелязват, че крайбрежните гъсталаци и тучните ливади са унищожени още преди сто години.
Спомни си първия път, когато зърна ято диви папагали да се понася над главата му. Имаше нещо едва ли не мистично в зеленикавото кресливо ято тропически птици, стрелнало се в небесата над Лонг Бийч, за да се спусне през счупените прозорци на изоставена сграда. Папагали и опосуми — това бяха странните балансьори на мъртвата, бездушна технология на модерната епоха.
Усмихна се. Късничко беше за такъв като него да разказва врели-некипели истории за опосуми, настанили се под къщата им. Наведе се и заличи следите на животното. Нямаше да казва на Роуз. Можеше да вземе насериозно приказките му за това какви чудовища са опосумите и да поиска да сложи капани и да ги излови. Освен това те можеха да си останат скрит коз. Когато нещата загрубееха и всички повярваха, че е луд, тогава можеше да ги доведе до тази дупка и да им посочи с ръка. Леговището на опосумите щеше да бъде неговата реабилитация.
За момента тази реабилитация не му беше необходима. Дори мисълта за нея стана причина в главата му да нахлуят спомените за всички загубени този ден битки. Влезе в къщата и се отправи в кухнята, за да си налее питието. Пиенето, за щастие, не бе един от пороците, от които се бе отказал. Отвори вратичката на кухненския бюфет и разгледа чашите, колебаейки се между изкушението да пие бира в една от фирмените халби на „Пилзен“, или да опита вино в една от изсечените от кристал чаши на високо столче. И двете имаха своите предимства. Правилно избраната чаша беше точно толкова важна, колкото правилният избор на питието.
Накрая реши да се спре на чаша вино, вместо халба бира. Бирата имаше някакъв умъртвяващ ефект върху него, докато виното само го успокояваше. То почти веднага го изпълваше с усещане за пропорция. Имаше балансиращ ефект, изправяше кила на лодката му. Но ако изпиеше повече, лодката се преобръщаше и потъваше.
Винените бокали бяха натикани зад безлични евтини чаши, купени с голямо намаление и когато ги размести с ръка, една от тях падна в умивалника и се пръсна на парчета. Той замръзна. Не смееше дори да си поеме дъх, в очакване на суматохата. Мисис Гъмидж щеше да се довлече, бърборейки като гибон, щеше да се хвърли към метлата и лопатката, успокоявайки го: „Оставете тази малка каша на мен, мистър Ванберген, аз ще се погрижа. Чаша ли изпуснахте? Е, човек не може да предвиди всичко, нали така?“ И след тези или подобни глупости щеше да го изтика встрани и да направи от всичко това цяло шоу, допълнително отравяйки му вечерта.
Интересно… не се беше събудила. Не се долавяше никакво шумолене, никакъв шепот, не светнаха лампи. Сега щеше да почисти парчетата стъкло сам.
Взе един хартиен плик и започна да събира крайно внимателно по-едрите парчета от умивалника и още в началото убоде палеца си в остро като игла късче. Обля го топлина и му се стори, че парченцето се заби. Не можеше да се насили да погледне веднага, но след малко вдигна пръст към светлината. Ето го, там беше. Ако не си бе рязал така старателно ноктите, може би щеше да съумее да го извади. А сега трябваше да използва пинсети. Като внимаваше да не докосне нещо с палеца си, той отвори с коляно вратата на банята. После хвана пинсетите с лявата си ръка и внимателно измъкна парченцето. Видя капка кръв да разцъфва на убоденото място. Изстиска палеца си, за да елиминира всякаква опасност от инфекция и ругаейки, пусна парченцето в кошчето за боклук. После прибра пинсетите и се върна в кухнята. Нямаше да докосне друго парче стъкло. Нищо не бе така коварно, както натрошеното стъкло. И без това, изглежда, бе събрал всички по-големи парчета от умивалника. Пусна водата и последните ситни отломки се отправиха в мелачката за боклук, монтирана в сифона на мивката. После я включи. Чу се скърцане, последвано от воя на двигателя. Явно не беше отстранил всички едри парчета. Мелачката спря с проскърцване и блокира в заклинило се парче стъкло.