Откъм тавана се разнесоха най-различни звуци: подскачане, пляскане, псувня и съскането на сгъстен въздух, издуващ пластмасов плик. Миг по-късно на малката, подпряна под наклон стълба се появи и самият Адамс, който с мъка носеше голяма, затворена отвсякъде кутия от стиропор. Пениман пристъпи, за да я хване за единия край, а Ендрю се възползва от момента и се дръпна назад. Не му се искаше да обяснява защо е клекнал край вратата. После бавно се надигна, оправи палтото си и зачака двамата мъже да се отправят към предната част на магазина и да го намерят. И в същия миг камбанката на входната врата мелодично издрънка.
Ендрю се наведе, за да погледне отблизо един аквариум, пълен с тропически рибки. В стъклото се отразяваха две врати — едната към склада, втората към коридора, който водеше в друга стая с аквариуми и по-нататък към останалата част от магазина. Престори се, че разглежда рибите пред себе си. Появи се Адамс и изчезна през втората врата, за да посрещне клиента. Не беше видял Ендрю. Междувременно се чу звукът от затварянето на задната врата — това явно беше Пениман, който бе напуснал така, както беше влязъл.
Ендрю трескаво се замисли. Пениман си беше отишъл — или поне така изглеждаше — което беше добре. Трябваше ли да го последва? Лесно можеше да се измъкне през същата врата. По този начин нямаше да го види и Адамс… и нямаше да се зачуди как така Ендрю бе влязъл, без да бъде чут. Но някакъв инстинкт му подсказваше да не си тръгва, а може би повече не му се искаше да следи Пениман. Властта, която упражняваше този човек над другите, изглеждаше смъртно опасна. Особено днес. В разводнената светлина на склада той бе като самата Смърт, като въплъщение на Злото. Не, Ендрю щеше да изчака Пикет. Пикет скоро трябваше да се върне. Защо да насилва нещата?
И все пак, къде отиваше Пениман с този шаран? Определено не обратно към мотела. Ендрю не би понесъл Пениман да си направи аквариум. Смяташе ли да го изяде? Или да го поднесе като подарък на Роуз? Кой знае, дали не бе започнал да харесва шараните след пътуването си из Ориента. Само Господ знаеше на какви неща не се бе научил Пениман в Ориента! Ендрю безшумно мина през вратата и отново се озова в склада.
Неочакваната поява на Адамс го стресна, но миг по-късно той осъзна, че е в безопасност — пак не го бяха видели. Сега обаче вече не можеше да се измъкне през задната врата. Зачака. Нямаше основания за паника. Беше обикновен клиент и нищо повече. Все още искаше да купи златните рибки за храна и скаридите за котките. След малко, когато моментът му се стореше удобен, щеше да мине в предната част на магазина и да дръпне връвта на камбанката един-два пъти, създавайки впечатлението, че току-що е влязъл.
Концентрира вниманието си върху рибата в аквариума точно пред него: беше една тлъста риба клоун, която лениво се промъкваше през отровните пипала на сините анемонии. Неочаквано Ендрю почувства, че това не е лишено от особен смисъл, струваше му се, че е своеобразна метафора или нещо подобно и той се замисли как най-несвързаните неща се оказват тайнствено свързани, когато бъдат погледнати в правилната светлина — може би лунна, а защо не и светлината на аквариум. Той се запита какво ли могат да означават една риба клоун и анемониите, след което се вслуша в тишината и думите „Мистър Пениман?“, прошепнати от Адамс в задната стая. Адамс изчака, сякаш сам се вслушваше, и после отново повика като конспиратор много тихо и настойчиво. Пениман, разбира се, не можеше да му отговори.
Една ръка неочаквано се спусна на рамото на Ендрю и той едва не изкрещя. Макар че и да бе опитал, нямаше да може, защото на устата му имаше друга ръка. Той замръзна, питайки се дали да не забие лакът в ребрата на нападателя, или да се престори на изненадан клиент, какъвто наистина беше. На един от пръстите на ръката на рамото имаше пръстен, който Ендрю веднага позна — кръгъл пръстен, който напомняше стар дублон или някаква друга смътно позната стара монета.
Той бавно обърна глава и ръката отпусна рамото му. Видя застаналия зад него чичо Артър, който беше вдигнал пръста с пръстена пред устните си. Старецът поклати глава и свали другата си ръка от устата на Ендрю. Ендрю се отпусна. Беше задържал дъха си и сега бавно го изпусна на дълга струя. Понечи да отвори уста, за да каже нещо, но чичо Артър го пресече с жест, отново поклати глава и направи знак с палец през рамо към предната врата. Ендрю кимна и тръгна навън сам, отново задържа камбанката и примижа срещу слънчевата светлина в мига, когато отвори вратата.