Мъжът с планшета се усмихна широко на Ед, порови в джоба на ризата си и извади писалка. Отбеляза с нея нещо на листа върху планшета.
Ендрю ги изгледа с присвити очи, питайки какво по дяволите можеха да искат те от него. Посещението им не приличаше да е само от любезност.
— Та, какъв беше въпросът?
Съседът му кръстоса ръце неуверено.
— Исках да кажа, че някои от нас току-що научиха за закусвалнята, която смяташ да отвориш тук и…
— Закусвалня ли?
— Точно така. Няма да го отречеш, нали? — И той направи широк жест с ръка, обхващайки цялото новоинсталирано оборудване. — Идеята за мотел не беше чак толкова неприемлива. Тя едва ли щеше да съсипе квартала. Но закусвалнята е…
— Закусвалня ли каза? — отново попита Ендрю. — Имаш предвид нещо от рода на „Клифтън“: горещи сандвичи с пуйка, месо или ростбиф със сос? Картофено пюре? Хора на опашка, които си сервират с големи лъжици? — Ендрю го погледна недоверчиво, сякаш не можеше да повярва напълно, че изобщо се е отворила дума за закусвални. Другият мъж се отдалечи от тях, без да престава да пише в планшета си.
Ед направи жест, с който сложи кръст на темата.
— Изобщо не ми пука за картофеното пюре. Ще ме чуеш ли или не? Господ ми е свидетел, че няма да го допуснем. Ето, това исках да ти кажа. Със или без картофено пюре. Не желаем кварталът да се превърне в долнопробен ресторант! Това е незаконно. Ето, довел съм с мен и Джек Дилтън от градоустройствената комисия. Той ми е личен приятел.
— О, склонен съм да ти повярвам — съгласи се Ендрю. — Дори най-нищожният измежду нас има нужда от приятел. Работата е там, че имам разрешително. Въпросът беше уреден преди много време. Малко си закъснял. И кой всъщност те изпрати? Та нали само преди няколко дни ти тичаше полугол по улицата през нощта. Което беше оскърбително за жена ми и мисис Гъмидж. Следващия път си облечи нещо. — Джек Дилтън отново се беше приближил, предусещайки неприятности. Ендрю му кимна и вежливо се усмихна: — Радвам се да се запознаем, мистър Дилман.
— Дилтън — каза мъжът. — Мога ли да видя копие от разрешителното ви?
— Не можете — увери го Ендрю. — Всъщност, изобщо не можете да оставате тук повече. Имате ли ордер за обиск или нещо такова? Нямате, нали? Не можете да имате ордер, защото на дребни служители на комисията не доверяват изпълнението на подобни ордери. Изобщо не мога да си представя за какво сте дошли тук, но все повече съм склонен да си мисля, че това е с идеята да откраднете нещо или извършите злоумишлено нарушение на реда. От известно време някой систематично краде ценни книги от библиотеката ми и пуска на свобода опосуми в спалните на горния етаж през нощта. Ще ми кажеш ли какво правеше ти на улицата онази нощ, Кен?
— Името ми е Ед. Ед Фицпатрик. Мистър Фицпатрик. Ти си луд. Ще издействам това място да бъде затворено. Тук няма паркинг и кварталът не е в търговската зона.
Кожата по лицето на Ендрю се изопна от изумление. Той неочаквано се пресегна и раздруса десницата на съседа си, после също толкова неочаквано я пусна.
— Ти да не си онзи Еди Фицпатрик? Който игра за „Доджърс“ един сезон? Стария Слайдър Фицпатрик?
Точно в същия момент вратата на кухнята се отвори и оттам надникна Роуз с чаша лимонада в ръката.
— О, не исках да ви прекъсвам — каза тя.
Ендрю пристъпи към нея и пое чашата. След това посочи с ръка съседа им:
— Роуз, това е Еди Фицпатрик от „Доджърс“, помниш ли го? Една нощ смени Уоли Муун в мач на „Колизеум“. Извади осем батъри в една игра. Спомнѝ си. Беше същата нощ, когато продавачът на хотдог падна по стълбите и си счупи крака. Кой би допуснал? И то точно от другата страна на улицата… — той се усмихна на Джек Дилтън. — Любител сте на бейзбола, а, мистър Дилман?
Роуз изгледа Ендрю с тежък поглед, от онези погледи, които казваха „Престани да се правиш на глупак!“ и понечи да каже нещо на съседа им. Кен-или-Ед я прекъсна с лице, което започваше да почервенява.
— Съпругът ти е идиот — каза той, гледайки с яростен поглед покрай нея към Ендрю. — И нещо повече, той е един гаден воайор. Така мисля аз. Това е причината, поради която беше на онова проклето дърво онази нощ. Надзърташе в чуждите прозорци. Господи Боже, жена ми чу шум и снощи, и…