Усети как изведнъж омеква. Цялата му ярост бе изтекла като вода от счупен буркан. Прииска му се да изтича след Роуз, да й обясни какво чувства. Беше толкова лесно да го направи. Ставаше дума за Пениман, за постъпката му, когато й беше целунал ръката. Тъкмо това не можеше да понесе. Защото не ставаше дума за галантност, а за… перверзия. Пениман се надсмиваше и над двама им. И Ендрю би могъл да понесе смеха, защото душата му беше достатъчно широка, за да го загърби, но не можеше да допусне лигавият стар мошеник да се промъква към Роуз по този начин. Той едва не удари отново бара с юмрук, но емоциите му бяха по-угаснали. Чувстваше се изпразнен, опустошен. Отпусна се на един от столовете и се загледа през отворената врата, без да мисли за каквото и да е.
Когато седнаха да вечерят, Роуз не направи и намек за следобедните неприятности. Дори беше весела и отвори бутилка испанско шампанско, което направи Ендрю почти щастлив. Все така му се искаше по някакъв начин, уж случайно, да отвори дума за случилото се — така, между другото, и да се опита да обясни мислите си. Но знаеше, че не трябва да обяснява каквото и да е било. Трябваше да се извини. Но разликата между двете беше огромна: едното можеше да направи с лекота, другото му беше много трудно.
А Роуз му наливаше вече трета чаша. Пениман бе излязъл, мисис Гъмидж бе горе и вечеряше с леля Наоми. Бяха само двамата. Този изблик на ярост — това хладнокръвно опустошаване — бе нещо напълно чуждо на Роуз. Не нея никога не би могло да й се случи. Не можеше да го разбере по същия начин, по който дивакът от тропиците не би могъл да разбере какво е лед… Но ето, той продължаваше да измисля възможни обяснения.
Само ако тя не беше толкова мила — с всичкото това шампанско и прочие. Тя ясно му показваше, че е забравила всичко случило се, опитвайки се да направи нещата по-леки за него. И го правеше искрено. Нямаше никаква игра. Просто беше една добра жена, добра по хиляди начини, слава Богу, и добротата й караше Ендрю да се чувства още по-отвратително.
И изведнъж през главата му мина мисълта, че тя прави всичко това по съвет на Пениман, че просто му дава възможност да „се успокой“. При мисълта за Пениман, Ендрю почувства, че изстива. Шампанското вече не му се струваше толкова добра идея. Приятното чувство за пропорционалност, което го бе обхванало, се изпари и в главата му остана само тъпа болка.
Нещата се променяха толкова бързо. Дните сякаш се стрелкаха покрай тях, забързани слепешката към нещо, което никой на този свят не би могъл да му разкрие. И това не бе място, където той самият би могъл да стигне. Повече от половината му живот беше изтекъл, а той се намираше все така далече от мъглявите си цели, както досега. Истината бе, че на осемнайсетгодишна възраст, когато бе пълен с мечти и въодушевление, той се бе намирал по-близко до тях. Как се бе изразила Наоми? — нещо в смисъл, че светът вече не бил онова уютно място, както на времето. Е, май се налагаше да започне да свиква с тази мисъл.
Помнеше времето, когато бе уравновесен както всички, дори повече от останалите. Ендрю-веселяка, такъв бе той. А днес избухваше и при най-малкия повод. Все по-често се събуждаше в лошо настроение, вместо с желание да си подсвирква някаква мелодия. Щеше ли да стане още по-лошо? Щеше ли Роуз да може да го понася? Защо, по дяволите, не можеше да притежава поне малко от Пенимановата галантност и самоувереност?
Шампанското бе свършило. Устата му не се отваряше да предложи да отворят още една бутилка — това наистина би било прекалено. Денят и без това бе достатъчно неприятен, за да го завършва в пиянски ступор, отчаяно преструвайки се, че не е така. Усмихна се на Роуз и се възхити на това колко красива му изглеждаше. Никога не бе имала нужда от грим, макар да изглеждаше страхотно, когато си сложеше. Но когато в края на един дълъг, изморителен ден като днешния, беше полуразчорлена, тогава му се струваше най-красива. Изглеждаше като жена, която е способна на всичко — изглеждаше твърда и създаваше впечатлението, че никога не би направила нещо, което да може да те изненада. Как, дявол да го вземе, беше съумял да свърже живота си с нея? Страшно му се прииска да я попита, но се въздържа. Не беше разумно да продължава да поставя на изпитание късмета си.