Ендрю превключи крана на умивалника на разпръскване, после пусна докрай топлата и студена вода и без да каже нито дума, наведе слушалката в умивалника колкото може по-близо до струята. Бавно преброи до десет, отдръпна слушалката, захапа ревера на сакото си и изрече гъгниво с пълна уста:
— Марка „Редман“. За нощта са съгласни всички — после веднага прекъсна, обезпокоен дали не е стигнал прекалено далече.
Започна силно да си подсвирква и да трополи с крака, за да създаде впечатлението, че върши нещо сериозно. Наля лимонада във висока чаша, пълна с лед и се заизкачва нагоре по стълбите, продължавайки да си свирка, макар и вече по-тихо. Почука на вратата на Пениман и старецът отвори почти веднага, сякаш беше дебнал зад вратата.
— Чаша лимонада? — попита Ендрю. — Прясно забъркана в кухнята от мен. Боядисвах навън — той погледна покрай Пениман във вътрешността на стаята му. Между вратата и рамката имаше само тясна пролука, но странно… на пода се виждаше един от кашоните за котките на леля Наоми със забита в пясъка малка метална лопатка.
Когато отвори вратата, Пениман го бе изгледал без особени емоции, а след това бе хвърлил един презрителен поглед на чашата. После отвори уста, за да каже нещо, но озадачената физиономия на Ендрю го издаде, че е забелязал кашона и изведнъж изражението му се смени. Пениман разтвори вратата сякаш за да демонстрира, че няма какво да крие и направи широк жест с ръка към вътрешността на стаята.
— Изглежда странно, нали? — каза той. Ендрю поклати глава, опитвайки да се усмихне. — Реших сам да свърша моята част. Ах, тези малки домашни задължения… Роуз е твърде заета за подобни неща, а с това боядисване…
— Ама, разбира се — изрече Ендрю, — а и Наоми едва ли би могла да се справи. Боже Господи, благодарни сме ви, искам да ви уверя в това.
В този момент, широко усмихнат, Пениман пое чашата с лимонада. Ендрю му водеше по точки, нямаше как да не признае това в себе си. И зъбенето с нищо не би могло да му помогне. Той остана в същата поза за миг, сякаш не знаеше какво точно да направи в следващата секунда, като дете, което е било хванато да се занимава с нещо нередно, но съумяло да се измъкне с лъжа и все още с развалено настроение, че е трябвало да излъже.
Ендрю повдигна вежди, възнамерявайки да развие малката си победа:
— Да не би нещо да не е наред?
— О, не — отговори Пениман, преодолявайки момента. — Защо? — гласът му прозвуча малко предизвикателно. Той сякаш само чакаше Ендрю да направи някакъв намек по отношение на котешкия кашон.
— Не, нищо. Това наистина е чудесно от ваша страна. Толкова неприятна работа като почистването на котешките кашони наистина заслужава нещо повече от лимонада. Още повече, че тази е от разтворен прах, макар да не е чак толкова лоша. — Разговорът като че ли замираше. Пениман не криеше нетърпението си да затвори вратата.
— Не, не, добра е — успокои го той. — Всъщност, имам някои неща, които трябва да свърша.
— Да — отговори Ендрю. — Виждам, че е така. Е, добре, в кухнята има още. Забъркал съм една голяма кана. В хладилника е.
Пениман го изгледа вторачено. Започваше видимо да се съвзема.
— В хладилника ли? — каза той с равен глас. След това опита благодарна усмивка и понечи да затвори вратата, но явно размисли. — Между другото, бих желал да ти препоръчам една книга.
— А? — изненада се Ендрю. — Коя по-точно?
— Всъщност, става дума за монография на антропологическа тема. Знам, че не е от любимите ти четива, но ще видиш, че е… поучителна. Бих казал даже, че книгата е чудесна. Посветена е на първобитно племе някъде из Южна Америка, което има традицията да разчленява своите мъртъвци, опасявайки се, че иначе те могат да възкръснат. Режели ги на парчета. Гадничко, не мислиш ли?
Ендрю го изгледа с провиснала челюст.
— Да. Щом казвате, че е така. Ама наистина ли… ги режат на парчета?
— На малки късчета. После разбърквали късчетата на половин дузина трупове и ги заравяли като салата. Ако някой от труповете се опитал да възкръсне, той нямало да има представа кого да преследва, нямало да знае дали тръгне след братовчеда на ръката си или след жената на ухото си.
— Много интересно — изрече Ендрю. — С нетърпение ще я прочета. Но точно в този момент наистина трябва да сляза в заведението. Напоследък само там стоя. Реших малко да си почина и се възползвах от това, за да ви донеса лимонадата. Та, трябва пак да се захващам с боядисването. Ужасна работа.