— Нищо. Тогава я пазете. Не се доверявайте на Пениман.
— А, точно това няма да стане — успокои го Ендрю. — Ти какво знаеш за него?
— Знам, че не е добър човек. Той и аз имаме малки различия във възгледите. Но не споделяйте с него, че съм казал това. Изобщо не му споменавайте за мен. Той не знае за различията. Не говорете и за костенурките, прасетата и за каквото и да е. Нито дума — чичо Артър кимна като изпечен конспиратор и запали малкия електродвигател. Чу се някакво изщракване, колата потегли на заден ход към паркинга и се отправи по пътя. На половината на пътя до улицата, сякаш поддавайки се на импулса да мине по-напряко, колата се стрелна по ливадата, подскочи от една тухла в ъгъла на цветна леха и се стовари от тротоара на платното. Завъртя се на мъничките си колелца и изчезна от погледите им в югоизточна посока.
— Да вървим! — извика Пикет и се хвърли към метрополитена. Ендрю го последва, заразен от неговата настойчивост. Двамата едновременно отвориха срещуположните врати на колата, и се вмъкнаха. Ендрю запали двигателя и миг по-късно колата излетя на празната улица всред черен облак от изгорели газове.
— На ъгъла наляво — каза Пикет. — Трябва да го проследим. Щял да ги поразходи, моля ти се… костенурките!
Ендрю остро зави на ъгъла. Видяха чичо Артър да изчезва триста-четиристотин ярда по-надолу покрай редица гаражи.
— Оттам няма изход — възкликна Ендрю и превключи на втора, докато на свой ред приближаваха тясната уличка с гаражите. — Няма къде да отиде.
— Просто го следвай — нареди Пикет и се хвана за арматурното табло, приближавайки лицето си на инчове от предното стъкло. — Не го изпускай. Това е жизненоважно.
Ендрю изви глава и погледа възбуденото лице на своя приятел.
— Няма проблем — успокои го той. — Няма да го изпусна.
И точно тогава го загубиха. Уличката зад гаражите се извиваше в широка дъга и свършваше, опирайки в пожарен хидрант в самия край на някаква поляна с цветни лехи. Чичо Артър не изпитваше уважение към тревата и цветята — той се бе проврял между хидранта и стената и сега се носеше през ливадата, право покрай веригата пръскачки, а гумите на малката му кола оставяха дълбоки бразди в пръстта.
— Бързо назад, за Бога! Заобиколи! — Пикет беше като подивял от възбудата на преследването.
Ендрю включи на задна и се понесе с пълна газ по уличката, като едва не загуби контрол върху колата. Натисна клаксона и си проби път на основната улица през цяла група коли със сивокоси шофьорки, които чинно натиснаха спирачки, за да му дадат възможност да се измъкне. Метрополитена изрева с двигателя си, залитна в посока на задънената уличка, спря със скърцане на спирачките и се измъкна от нея. Някакъв клаксон прозвуча нетърпеливо зад гърба му, но Ендрю не се обърна да види кой е. Той също започваше да се опиянява от скоростта, така че когато колата отново скочи напред, гръмко се изсмя и смушка Пикет.
— Отпусни се! — извика той. — Ще го настигнем.
Бил скапан шофьор, а? Само да можеше Роуз да го види сега, как катапултира из „Спокоен Свят“ в преследване на един мъничък автомобил, пълен с костенурки и каран от един невъзможно странен старец. Колко хора биха могли да се похвалят, че са правили това? Изведнъж той осъзна, че чичо Артър отново им беше изчезнал, така че намали, докато наближаваха поредния завой и се изнесе надясно. Какво говореха пилотите на състезателни автомобили за завоите? Влизай на спирачка, излизай с газ… нещо такова. Той стисна зъби и натисна педала на газта. Колата поднесе и гумите изсвистяха. Май би не беше чак толкова досадно, че Роуз да не може да го види?
— Ето го пак! — изкрещя Пикет и се улови за челото.
— Дръж се! — извика в отговор Ендрю и качи лявото колело на колата на тротоара, докато дясното мина по малка циментова естакада за инвалидни колички. Те също се понесоха през ливадата, а Ендрю погледна в огледалото дали някой вече не ги преследва. Идеята да бъде подгонен от натоварена до козирката кола, пълна с престарели полицаи от „Спокоен Свят“, му се видя силно привлекателна. Роуз щеше да го извади под гаранция от местния затвор. Щеше да го намери вързан с белезници за някой стълб. Изсмя се. Стой настрани от пръскачките, помисли си той, и отби отново към улицата. Ако метрополитена се скапеше сега…
— Намали, за Бога! — извика Пикет. Пред очите им растеше стена с врати за гаражи. Ендрю изви волана, поднесе на сантиметри от нея, защото една от гумите се плъзна по влажната кал на пътя. Някаква жена със стик за голф в ръката изтича по ливадата и извика нещо. Ендрю й отговори с клаксона, отново заби крак върху педала на газта и рязко се насочи към улицата. Бяха спестили около стотина ярда. Започваше да усвоява уроците на чичо Артър. Старецът беше смел, това не можеше да му се отрече.