Подминаха малка горичка с балсамови дървета, в която млад селянин събираше уханна смола. Веднага след това пред очите на Тес изникна планината и тя усети надигащото се в гърдите ѝ вълнение.
- Ето там, виждаш ли? - извика тя и посочи към билото в далечината с ясно очертан, симетричен профил. - Там е! Двойната гърбица на хребета Кенджик. - Очите ѝ се плъзнаха жадно по бележките и картата в скута ѝ, докато ги сравняваше с изгледа пред тях. - Стигнахме! Селото трябва да се намира в долината от другата страна на тези планини.
Пътеката навлизаше с гъста борова гора и когато накрая излязоха от нея, завиха покрай ниско хълмче, откъдето джипът без всякакво усилие се понесе нагоре към хребета.
Не беше очаквала точно това. Гледката се стовари отгоре ѝ като ковашки чук. Там, точно пред тях, закътано в долината между два зелена склона с гъсти борови гори, се простираше огромно езеро.
56.
Тес замръзна на място, втренчена пред себе си. После хвана дръжката на вратата и изскочи от джипа, още преди да беше напълно спрял. Втурна се към ръба на хребета и зяпна неразбиращо. От единия до другия край на долината се простираше тъмно, спокойно проблясващо под слънчевите лъчи планинско езеро.
- Не разбирам - отрони тя. - Би трябвало да е тук.
- Сигурно някъде сме завили погрешно - обади се Райли.
- Изключено! - извика Тес, докато мисълта ѝ продължаваше да преповтаря всяка подробност от пътуването, всеки знак, който бяха забелязали по пътя. - Всичко си пасваше! Просто тръгнахме по неговия маршрут, описан в писмото. Би трябвало да е някъде тук!
Отказвайки да приеме безспорната си грешка, тя навлезе в горския гъсталак и излезе в друг край на хребета, за да огледа обстановката по-добре. Райли я последва.
Езерото се простираше до края на долината вдясно от тях. Противоположният му край беше скрит сред гъстата гора отсреща. Тес продължаваше да се взира в спокойните води, неспособна да повярва на очите си.
- Просто не разбирам!
- Трябва да е някъде тук. Вероятно сме объркали нещо по пътя.
- Добре де, ама къде? - обърна се раздразнено към него тя. - Вървяхме точно по неговото описание, чак до двойния хребет! - После сведе отново поглед към картата и заяви: - А това езеро даже не фигурира тук!
После вдигна поглед към него и въздъхна отчаяно. Той я прегърна и каза:
- Виж сега, близо сме. Сигурен съм! Пътуваме вече часове наред. Какво ще кажеш да намерим някое градче или село, за да похапнем свястно? И когато се настаним удобно, пак ще прегледаме бележките ти.
Попаднаха на малко селце, типично за региона. Старец със сбръчкано лице и тъмни, хитри очички прие поръчката им, която се състоеше просто в съгласието им да хапнат онова, което бе в състояние да им предложи заведението. Не след дълго на масата пред тях се озоваха две бутилки бира „Ефес" и голяма чиния с лозови сърмички.
Тес бе потънала в проучване на бележките си. Вече се беше поуспокоила, но разочарованието изобщо не я беше напуснало.
- Яж! - подкани я Шон. - После ще можеш да се цупиш по-добре!
- Не се цупя! - изгледа го гневно тя.
- Нека погледна и аз.
- Къде?
- В бележките ти. Да ги прегледаме заедно, стъпка по стъпка.
Тес бутна настрани бележките и стисна силно юмруци.
- Близо сме! Усещам го с всяка фибра на тялото си!
Старецът се приближи към тях с две чинии печено агнешко със зеле. Райли го проследи с поглед как поставя чиниите на масата, после му кимна в знак на благодарност и отново извърна очи към Тес.
- Защо не попитаме стареца?
- Беер ел Сифсааф не фигурира на картите вече стотици години - промърмори тя. - Стига, Шон! Човекът е стар, но не чак толкова!
Райли обаче изобщо не я слушаше. Погледът му беше фиксиран върху стареца, чието лице се озари от беззъба усмивка, когато му кимна. Прилив на надежда заля агента.
- Беер ел Сифсааф? - обърна се бавно той към стареца, а после изрече много бавно: - Знаете ли къде е?
Старецът се усмихна и закима енергично.
- Беер ел Сифсааф - изрече. - Evet41.
Очите на Тес светнаха и тя се изправи на крака.
- Какво?! - Старецът отново кимна. - Къде? - извика тя. - Човекът очевидно продължаваше да изразява съгласие, но при тази дума нещо се обърка. Тя се смръщи, а после повтори на турски: - Nerede?52
Старецът посочи към хълма, от който току-що бяха слезли. Тес вдигна поглед и проследи протегнатия му пръст. Старецът махаше с ръка на север.