След няколко минути паджерото отново гълташе ската нагоре. Старецът, който беше седнал отпред до Райли, бе сграбчил здраво дръжката в горната част на вратата и се потеше от ужас, докато гледаше как планината профучава покрай него, а вятърът шиба лицето му през отворения прозорец. Молбите му да карат по-бавно само подклаждаха настървението на Райли, който натискаше здраво педала на газта. Тес се бе облегнала зад тях и очите й следяха пейзажа за някакви знаци.
Точно на хребета, от който бяха зърнали езерото, старецът посочи напред и извика:
- Göl, göl!63
Райли извъртя рязко волана и пое по още по-тясна пътечка, която не бяха забелязали преди. Джипът се вклини напред, без да се впечатлява от клоните, които го биеха от всички страни. След още около километър дърветата отстъпиха и те се озоваха на друг хребет.
Старецът се хилеше и сочеше възбудено долината. Стана ясно, че е там. Но когато пред тях се откри самата долина, Тес не можа да повярва на очите си. Беше същото езеро.
Погледна отчаяно към Райли, който тъкмо натискаше спирачките. Всички слязоха. После се насочиха към ръба на хребета, а старецът продължаваше да кима самодоволно. Тес го наблюдава известно време, после поклати глава и се обърна към Шон:
- Страхотен водач си намерихме, няма що! - После се обърна пак към стареца и повтори: - Беер ел Сифсааф? Къде?
Челото на стареца се сбърчи озадачено.
- Ей там! - отговори той на турски и посочи към езерото.
Райли пристъпи още няколко крачки и огледа още веднъж околността. Оттук се виждаше цялото крайбрежие на езерото, включително и западния му край, който преди това беше скрит от гората.
После се обърна към Тес и се ухили саркастично.
- О, вие, неверници!
- Какво би трябвало да означава това?
Той я подкани с жест да се приближи към него. Тес погледна към стареца, който също закима ентусиазирано, а после, още по-озадачена, се приближи до Райли.
От тази нова гледна точка Тес зърна пред себе си края на езерото - бетонен път, който се простираше от единия край на хребета чак до другия. Стена на язовир.
- О, Господи! - отрони се от устните ѝ.
Райли извади бележник от джоба си и надраска на него груб чертеж на хълмовете, които се простираха пред тях и обграждаха езерото. После добави и няколко къщи на дъното на езерото и показа чертежа на стареца, който веднага грабна химикала му, драсна знака „X" точно на дъното и заяви на турски:
- Селото беше тук! Беер ел Сифсааф!
Тес и Райли се спогледаха, а после той ѝ показа грубия си чертеж, потвърждавайки подозренията ѝ.
- Точно тук е. Под водата. Този язовир е залял цялата долина заедно с останките от селото. И сега всичко се намира на дъното му.
57.
Старецът вече се чувстваше много по-удобно, седнал до Райли, който провираше джипа внимателно по неравната пътека надолу, докато накрая достигнаха брега на езерото.
Наистина беше огромно. Водната повърхност беше гладка и прозрачна като стъкло. В другия край съзряха цяла поредица от стълбове, някои електрически, други телефонни, и Райли предположи, че сигурно някъде там има и път.
Високо нагоре се виеше друга дълга редица стълбове, излизащи от самия язовир, прекосяващи северния хребет и отправящи енергията му към цивилизацията. Но като се изключеше изкуственото езеро, цивилизацията не беше успяла да достигне тази местност. Горите и планините, високите планински върхове наоколо, както и като цяло не особено приветливият терен, изглеждаха точно така, както са ги видели и рицарите тамплиери, минали по този път преди седемстотин години.
Пред тях се извиси язовирната стена. Вече не по-малко нетърпелив от Тес да достигне крайната им цел, Шон Райли натисна педала на газта и се спусна по хубавия път, опнал се по горната част на масивната бетонна конструкция. Вляво от тях язовирната стена се спускаше поне шестдесет метра надолу. В другия край на пътя се виждаше станцията и поддръжка на съоръженията, към която ги водеше старецът.
Докато напредваха по пътя, Райли не пропусна възмож ността да огледа обстановката. Не се забелязваха никакви признаци на живот, въпреки че не можеше да бъде сигурен, тъй като горската растителност бе много гъста, а сенките ѝ представляваха идеално убежище за всеки, който не искаше да бъде видян. Откакто бяха навлезли в последната фаза на пътешествието, той бе започнал да си отваря очите на четири, но досега не бе зърнал нищо, подсказващо за външни посетители. Вероятно положението щеше да бъде по-различно в разгара на туристическия сезон, но точно сега като че ли бяха сами.