Дребният човек я изгледа, после мустаците му потрепнаха и той отвърна:
- Окей. Елате с мен. Ще ви покажа с какво разполагаме.
От офиса се спускаше тясна стълба, водеща да прашен склад, претъпкан с безразборно нахвърляни купчини оборудване и осветен от флуоресцентна лампа, която непрекъснато примигваше и жужеше. Под синкавата светлина Райли различи инструменти за заваряване, бутилки с пропан бутан, ацетиленова горелка, а в ъгъла - водолазна екипировка.
Остави Тес да се разправя с тази задача. Докато я наблюдаваше как оглежда експертно нещата, си даде сметка, че археоложката си разбира от работата.
- Не са от най-новите, но ще станат - отсече накрая.
Не успя да намери единствено компютър за гмуркане, но реши, че ще им се наложи да се справят и без него. Зърна на стената карта на язовира и попита Окан каква е дълбочината. Според него била не повече от деветдесет-сто метра. Тес огледа картата и се смръщи.
- Когато стигнем на дъното, няма да разполагаме с много време. Затова ще се наложи да започнем гмуркането точно над самото село.
После се обърна към инженера и го попита дали има някакъв начин, по който да разберат точното местоположение на някогашното село. Дребният мъж се почеса, очевидно обмисляйки въпроса. Накрая отсече:
- Трябва да говорите с Рюстем. Той е живял в това село, преди да бъде залято, и никога не е напускал района. Ако някой знае къде е онази църква, то това е само той.
Райли изчака Окан да излезе, след което се приближи до Тес и прошепна:
- Това е истинска лудост! Трябва да извикаме специалисти!
- Ти май забравяш, че аз също съм специалист! Правила съм го стотици пъти!
- Да де, но не по този начин. Освен това изобщо няма да бъда спокоен и двамата да слезем долу, а тук да не остане никой, за да държи нещата под око.
- Налага се да опитаме! Стига де, нали сам каза, че наоколо не се вижда жива душа! Очевидно сме успели да изпреварим Ванс. - Приближи се до него и със светнали очи допълни: - Вече не можем да се откажем! Не и когато сме толкова близо!
- Добре де, но само едно гмуркане! - предаде се отново той. - А после ще се обадим.
Отправила се вече към вратата, тя се обърна и заяви:
- Нека бъдат две.
Изнесоха водолазните костюми и оборудването горе и натрупаха всичко в багажника на джипа. Окан покани Тес в ръждясалия си фиат, като помоли Райли да го следва със стареца. Райли погледна към Тес, която му намигна съзаклятнически, след което сви дългите си крака в тясната кола - за огромна радост и наслада на дребничкия инженер.
Паджерото тръгна след колата на Окан по асфалтовия обслужващ път. След около километър инженерът намали и спря до ограден с вериги двор, в който бяха струпани бетонни блокове, дренажни тръби и десетки празни варели - обичайният боклук, оставащ след края на всеки строеж.
Из двора щъкаше мъж с традиционна турска роба и фес. Райли се досети, че тук като че ли е в ход доходоносен частен бизнес и затова въобще не беше изненадан, когато Окан представи мъжа като свой чичо.
Рюстем им се ухили с беззъба усмивка, след което се заслуша напрегнато, докато племенникът му го засипваше с въпроси, след което отговори с изобилие от ръкомахания и ентусиазирани кимания.
Окан се обърна към Тес и Райли и обясни:
- Чичо ми си спомня останките от селото много добре. В продължение на много години е водил козите си на онова място. Каза, че днес е останала само част от старата църква. - Тук сви рамене и реши да вметне свой коментар: - Или поне е било така, преди язовирът да я залее. Близо до църквата имало кладенец и той си спомня... мммм... - Тук направи пауза, очевидно търсейки подходящата дума. - Мъртвия корен на много голямо дърво.
- Дънера - подсказа Тес.
- Дънера, точно така. На плачеща върба.
Тес се обърна към Райли с очи, блеснали от нетърпение.
- Е, какво ще кажеш? - изрече уж нехайно той. - Струва ли си да погледнем?
- Щом настояваш! - ухили му се тя.
Благодариха на Окан, а стареца взеха с тях. Инженерът хвърли последен мечтателен поглед след Тес. Не след дълго двамата с Райли вече си обличаха водолазните костюми близо до брега, където Рюстем държеше две малки гребни лодки. Качиха се на едната, Рюстем я бутна, а после се качи и той. Взе веслата и започна да гребе с лекотата на човек, който е правил това цял живот.
Тес се възползва от възможността да напомни на Райли рутинните процедури, които той си спомняше само бегло от единственото си подобно приключение на Каймановите острови преди четири години. Рюстем спря да гребе някъде по средата меяоду източния и западния бряг, на около километър от язовирната стена. Докато си мърмореше нещо под носа, той се обърна последователно към всяко възвишение наоколо, използвайки едно от веслата като жалон, за да определи местонахождението им. През това време Райли хвърли двата водолазни скафандъра във водата и се обърна към Тес: