- Какво, според теб, ни чака там, долу?
- Засега не знам - промълви тя, вторачена тържествено във водната пустош. - Да се надяваме, че все още ни чака.
Спогледаха се мълчаливо, но после осъзнаха, че старецът е прекратил проучванията си и им се хили победоносно. Посочи надолу и изрече на турски:
- Църквата е точно тук долу.
Думите му прозвучаха доста сходно с тези, използвани от стареца в ресторанта.
- Ясно - кимна Тес.
- Какво точно каза той?
- Откъде да знам?! - махна небрежно тя, докато прекрачваше лодката. - Но почти съм сигурна, че изрече думата за църква, така че сигурно е това. Хайде, идваш ли?
И преди той да успее да каже каквото и да било, тя вече си беше сложила водолазния скафандър и се бе гмурнала по гръб в язовира, почти без да разплиска водата около себе си. След един поглед към Рюстем, макар и не чак толкова грациозно, Райли последва Тес в тъмните води.
58.
Докато се спускаха надолу в студения мрак на езерото, Тес усети, че я изпълва познатият прилив на адреналин - усещане, което не бе изпитвала доста отдавна. Имаше нещо почти мистично в очакването да видиш неща, които не са били зървани от човешки очи в продължение на стотици и хиляди години. На сушата, където изкопаваха останки от отдавна загинали цивилизации, стояли цяла вечност скрити под пясъци и пластове пръст, усещането беше достатъчно замайващо. Но когато вероятният обект се намираше под тонове вода, беше още по-велико.
А точно това спускане беше нещо много повече, поне според нея. Докато преобладаващата част разкопки или гмуркания започваха с обещанието за някакво голямо откритие и накрая се оказваха пълно разочарование, то този случай бе напълно различен. Поредицата от следи и насоки, довели ги до това езеро, характерът на кодираното послание, както и крайностите, до които хората бяха готови да стигнат, за да го намерят, подсказваха, че днес тя се намираше на прага на археологическо откритие с далеч по-голяма значимост, отколкото всичко, на което някога смееше да се надява.
Вече се намираха на шест метра дълбочина и продължаваха да се спускат бавно. Някъде между студа и очакването като че ли всяка пора от тялото ѝ бе внезапно оживяла. Вдигна очи към огрятата от слънцето водна повърхност.
Лодката на стареца висеше спокойно над тях. Водата беше бистра, като се имаше предвид, че се намираха в една насилствено обуздана река, но с всеки следващ метър мракът ги обгръщаше все повече и повече.
Все още нямаше никакви признаци, че са достигнали дъното. Тес включи водолазната лампа, която държеше - наоколо се носеха малки частици, движещи се бавно напред от течението, по посока към стената. Погледна към Райли, който потъваше до нея. Подмина ги стадо пъстърви, които се спряха, погледнаха ги любопитно, след което отново се впуснаха напред.
Забеляза, че Райли ръкомаха ожесточено надолу. Дъното постепенно се приближаваше. Отначало я побиха тръпки - въпреки дългогодишните наноси, утаявали се в язовира, това дъно не приличаше на морските дъна, с които беше свикнала. Беше си точно това, което е било някога - потопена долина, изпъстрена със скали и камъни, с голи дънери на отдавна загинали дървета. Всичко беше покрито с дебел слой водорасли.
Заплуваха един до друг, движейки се спираловидно, за да оглеждат бавно дъното. Първа ги забеляза тя. Старецът се оказа абсолютно точен в преценката си - защото там, едва различими сред този неземен пейзаж, се възправяха призрачните останки от селцето.
Отначало единственото, което Тес бе в състояние да различи, бяха разхвърляните неравномерно ерозирали каменни стени. Постепенно обаче очите ѝ се адаптираха към картината и тя забеляза как камъните образуват точни, линейни форми. Поведе Райли още по-надолу. Сега пред тях се откриваше улица с къщи от двете ѝ страни. Понесоха се напред, оглеждайки останките на старото селце, увиснали над тях като изследователи, носещи се над извънземни територии. Гледката беше сюрреалистична - голите клони на мъртвите дървета се полюшваха от лекото течение като приветстващите ги крайници на затворени завинаги тук нещастни духове.