Внезапно движение я накара да извърне поглед наляво. Стадо дребни рибки, очевидно хранещи се с водорасли, се разпръснаха в мрака. Тес се обърна и забеляза, че точно тук къщите свършваха и се откриваше голо пространство. Когато се гмурна надолу, видя черния дънер на огромно дърво, чиито голи клони почти не помръдваха.
Ето я и нея - бяха открили старата плачеща върба.
Тес несъзнателно издиша от вълнение - от кислородната тръба в устата ѝ изригна облаче мехурчета, които се понесоха към повърхността. Очите ѝ започнаха да обхождат трескаво обстановката. Знаеше, че вече е близо.
И точно когато Райли се присъедини към нея, го забеляза - порутените останки на нещо, което безспорно е било кладенец, на няколко метра от дънера на върбата. Плъзна се напред, а лъчът на лампата ѝ прониза тъмнината наоколо. И там, точно до кладенеца, извисяващи се с меланхолично величие, се издигаха стените на църквата.
Хвърли поглед към Райли. Той се носеше до нея, обгръщайки с поглед всичко, очевидно изпитващ същото вълнение, което изпитваше и тя. Тес се спусна напред към скелета на старата църква. От двете ѝ страни се бяха натрупали наноси, укрепващи стените. Покривът беше като изтърбушен. Докато разхождаше лъча на лампата си по стените, тя си даде сметка, че църквата се намира в далеч по-окаяно положение, отколкото преди седемстотин години, когато тамплиерите я бяха открили.
Следвана плътно от Райли, Тес се спусна надолу и подобно на птичка, пикираща в плевня, тя премина през портала на църквата, покрай килнатата на една страна огромна порта. Когато се озова вътре, тя се понесе на около три метра над пода на църквата. Двамата заплуваха между подводната галерия от каменни колони, някои от които вече съборени. Стените бяха възпрели наслагването на прекалено много тиня и наноси във вътрешността, което беше добро предзнаменование във връзка с откриването на надгробната плоча. Тес и Райли плуваха плътно един до друг, а светлината на лъча създаваше калейдоскоп от сенки в дълбоките ниши около тях.
Тес се оглеждаше непрекъснато, за да запамети всяка зловеща сянка или форма около себе си, като се стараеше да овладее ударите на сърцето си. Порталът на църквата беше останал далеч в мрака зад тях.
Тя направи знак на Райли и падна на дъното. Той я последва. Пред тях лежеше огромна разбита каменна плоча, която, по преценка на Тес, е била част от олтара. Парчетата бяха покрити с водорасли, от които поръфваха дребни рибки.
Провери колко време им остава и вдигна към Райли десетте си пръста. Това означаваше, че трябва да започнат да се издигат след не повече от десет минути. Не разполагаха с достатъчно кислородни бутилки, за да си позволят по-продължителна декомпресия.
Тес знаеше, че са близо. Носейки се на сантиметри от дъното на църквата, тя бръскаше леко тинята от пода, като се стараеше да не вдига прекалено гъст облак прах около себе си. Никакъв помен от надгробни плочи - само още боклуци и още повече тиня, през която се промушваха змиорки.
После Райли я сръга. Каза нещо, ала гласът му се превърна в някакъв неясен, металически звук, който изгъргори през тръбата на скафандъра.
Тя се вторачи в него как се привежда и разчиства тинята и камъчетата около малка ниша. На пода се откроиха леко поизтъркани букви. Очевидно това беше надгробна плоча.
Тес задиша учестено. Като проследи надписа с пръст, прочете името: Джайо. Вдигна поглед към Райли и очите ѝ светнаха от възбуда. Той също ѝ се усмихна с очи. Сърцето ѝ вече биеше лудо, когато пред тях започнаха да се открояват все повече и повече букви.
И тогава, насред тинята, се появи то: Ромити.
Значи писмото на Емар е истинско.
И декодерът, създаден от ФБР, е бил точен. А най-важното от всичко бе, че нейните предположения се бяха оказали верни.
Намериха го!
59.
Вече много по-бързо двамата започнаха да разчистват боклуците и пясъка около надгробната плоча. Райли се опита да пъхне пръсти под плочата и да я повдигне, но лекотата на тялото му не му позволи да приложи достатъчно сила. Тес погледна часовника си - оставаха им пет минути. Оглеждайки се отчаяно наоколо за нещо, което би могло да им послужи като лост, тя забеляза някакви метални прътове, които стърчаха от една от колоните. Доплува до нея, дръпна един и той излезе, оставяйки след себе си миниатюрни парченца камък. Тес заплува обратно и занесе пръта на Райли. Той веднага го пъхна под плочата. После двамата натиснаха заедно.
Внезапно се чу изпукване. Не отдолу, а отгоре. Тес вдигна глава и забеляза, че оттам, откъдето беше изтръгнала металния прът, надолу летят каменни парченца. Дали е само от движението на водата или горната част на колоната наистина се изплъзва от капитела си? Погледна към Райли.