Водата около тях постепенно се избистри и облаците тиня останаха в краката им. Издигането продължи сякаш цяла вечност. Накрая зърнаха над главите си светлината на слънцето. Тес вдигна глава и усети, че кръвта ѝ се смръзва.
Нещо се беше променило. Протегна ръка, сграбчи ръката на Райли и от стегнатите му мускули разбра, че той също го е забелязал.
Над тях вместо сянката на лодката ги очакваха две сенки.
Очевидно там имаше още някой, ала точно сега не можеха да сторят абсолютно нищо, тъй като кислородните им запаси действително бяха на привършване. Налагаше се да излязат на повърхността. Тес присви очи. Досети се кой ги чака отгоре. И когато най-сетне двамата разцепиха водната пелена, се увери, че е права.
Рюстем си беше все още там, както го бяха оставили, само че изражението на лицето му вече беше уплашено и жалостиво. А във втората лодка, с усмивка на едва сдържан триумф - почти като професор, наслаждаващ се на успехите на свой способен студент - седеше Уилям Ванс.
В ръцете си държеше пистолет.
60.
Докато помагаше на Тес да се качи в лодката, Райли хвърли крадешком поглед към брега.
До техния джип бе паркиран кафяв пикап тойота. Близо до водата ги очакваха двама мъже - и нито един от двамата не беше инженерът Окан. Единият беше много по-едър и масивен от инженера, а вторият, макар и хилав и не по-висок от Окан, нямаше неговата гъста черна коса.
И двамата държаха като че ли автомати. Макар че от това разстояние оръжията им приличаха по-скоро на ловни пушки.
Райли огледа и Ванс. Виждаше го на живо за първи път. Значи това е човекът, който стоеше в основата на цялата тази бъркотия. Опита се да го свърже с всички събития, които ги бяха довели до това забутано място, както и да усети психическата му нагласа. Заплашителното предупреждение, че Райли е агент на ФБР, въобще не направи впечатление на професора. Докато съзерцаваше спокойното му, овладяно изражение, Райли се запита как с възможно този изискан и уважаван учен да се превърне в беглеца, седящ пред него с пистолет в ръка; как човек с неговото образование е успял да организира онзи голям обир и, което беше още по-важно, как е тръгнал да избива своите наемници един по един, при това толкова безмилостно и ефективно.
Тук нещо не беше наред.
Забеляза, че Уилям Ванс не откъсва поглед от торбата в ръцете на Тес.
- Внимателно! - предупреди я той, докато се настаняваше в лодката. - Да не ѝ направим нещо! Не и след всичко, през което се наложи да преминем! - А после, с необичайно отнесен тон, той протегна ръка и изрече: - Моля те!
Тес погледна към Райли, неуверена как да постъпи. Райли се обърна към Ванс, който размаха пистолета в другата си ръка и го насочи към тях. Изражението върху лицето на професора беше едва ли не тъжно, но очите му излъчваха същата безкомпромисност, която бяха зърнали, още когато изплуваха. Тес се изправи, протегна ръка и му подаде торбата. Ванс я пое, пъхна я между краката си, а после посочи с пистолета към брега и рече:
- Какво ще кажете вече да се връщаме на брега, а?
Когато излязоха от лодките на брега, Ванс подаде пистолета си на един от мъжете, които ги очакваха. Райли видя, че те наистина държат ловни пушки. По-високият от двамата - грубоват мъжага с врат като на дънер и стоманен поглед, насочи пушката си към тях и ги подкани да се отдалечат от лодките. Пушката не приличаше на нова, но въпреки това си беше заплашителна. Странно оръжие за въоръжена охрана. На агента му мина през ум, че Ванс очевидно е бил принуден да се задоволи с онова, което е успял да открие набързо. Този факт би могъл да се окаже в тяхна полза, особено ако браунингът му е все още в джипа. Засега обаче не можеха да сторят нищо.
Влязоха в двора на Рюстем, където Ванс откри разнебитена дървена масичка и се насочи към нея. После вдигна поглед към Тес и лицето му като че ли просветна.
- Очевидно не само аз съм фен на Ал-Идриси. Много ми се искаше лично да я извадя, но... - Не довърши и постави обемистата кожена торба на масичката. Вторачи се благоговейно в находката и като че ли за миг се отнесе в друг свят. Накрая все пак изрече: - И все пак се радвам, че и ти дойде. Не съм особено сигурен дали наличните местни таланти щяха да я извадят така ефективно, както го направи ти.
Ръката му обгърна торбата и я опипа, сякаш се опитваше да отгатне какви ли тайни се крият вътре. Започна да развързва връвта, но после внезапно спря, наклони глава и възкликна: