Райли се извърна назад, за да погледне към лендкрузъра. Стори му се достатъчно потрошен, за да не позволи на снайпериста да продължи след тях. Точно в този момент усети, че турчинът си дърпа пушката от ръцете му. Докато двамата продължаваха да се борят, пикапът стигна до язовирната стена и тойотата се понесе по бетонния път, насочващ се към другия край.
Вече изправен, Райли най-сетне успя да измъкне пушката от ръцете на турчина, но последният го сграбчи през кръста и го стисна силно. Прекалено близо, за да използва ефективно коленете си, агентът го срита в глезените. Захватът на турчина отслабна и Райли успя да го отблъсне. В този момент зърна вътре Тес, която се опитваше да хване ръцете на Ванс и да го накара да спре. Накрая хвана волана и пикапът се извъртя и се удари в оградата на стената.
Райли изпусна пушката, който се плъзна надолу към бетонния път, а оттам пое по спускащата се надолу язовирна стена. Турчинът я изгледа ужасено. Изпаднал в паника, той отново се хвърли върху него. Действащ по инстинкт, Райли се претърколи и вдигна крака, за да го изхвърли през каросерията на пикапа, който пак се удари в стената. Наемникът излетя навън, падна през оградата на стената и се понесе с ужасен вик надолу, към язовирната паст.
Вече бяха стигнали края на стената. Ванс извъртя волана към черния път, по който Райли и Тес бяха пристигнали днес. Докато подскачаха по неравните му коловози, Райли си даде сметка, че дърветата вече ги скриват от хълма, където се бе разположил снайперистът.
После потропа по капака на кабината. Професорът кимна в знак на съгласие и само след няколко секунди пикапът зави и спря.
65.
Райли протегна ръка, измъкна ключовете, а после слезе от пикапа и огледа щетите. Бяха се отървали леко. Като се изключеше пулсиращата болка в неговия крак, тримата се бяха разминали само с няколко охлузвания и натъртвания, а самата тойота, макар и със смачкана отпред броня, се държеше удивително достойно.
Вратата на шофьора се отвори с проскърцване и двамата с Тес излязоха от пикапа. Райли веднага забеляза, че и тя, и професорът са дълбоко разтърсени от преживяното. За Тес го беше очаквал, но не и за Ванс.
„Дали не сгреших за него?" - каза си той. Погледна го в очите и в тях съзря същата несигурност, която гризеше и него. „Той е точно толкова изненадан, колкото и аз!". Съвсем друго беше предполагал.
И състоянието му потвърждаваше нещо, което Райли бе почувствал още в мига, в който зърна Ванс в лодката насред язовира - че някъде нещо не се връзва. А първият изстрел, съборил едрия турчин в двора на Рюстем, бе изиграл ролята на червена лампичка, светваща в съзнанието на агента.
Не Уилям Ванс е убил онези хора, участвали в обира!
Осъзнаването на този факт разтърси Райли. Само такова усложнение му липсваше! Вярно, че още при първото убийство на участвалите в обира в Бюрото бяха допуснали вероятността за „наблюдател", но почти веднага я игнорираха. Като че ли всички улики сочеха Уилям Ванс като човека, елиминиращ своите съучастници - като че ли той бе решил да се отърве от неудобните свидетели. Изстрелите край язовира обаче разкъсаха тази теория на пух и прах. Някой друг беше замесен в убийствата, но кой?
Кой друг знаеше какво точно преследва Ванс и, което беше още по-важно, кой бе готов да убие няколко души, без да му мигне окото, за да го получи?
Ванс се обърна към Тес:
- Астролаба...
Tec кимна, сякаш излизайки от хипноза.
- Невредим е - успокои го тя.
После се наведе към жабката в кабината на пикапа и извади оттам инструмента. Ванс се вторачи в него, после вдигна очи към билото, от което току-що бяха слезли. Райли го наблюдаваше как разглежда внимателно пустите на пръв поглед планини наоколо. Стори му се, че зърва примирение в очите на професора, но не след дълго това усещане беше заменено с познатата решимост и безкомпромисност.
- Какво точно стана там? - обърна се Тес към Райли.
Той премести поглед от професора към нея и попита, забелязвайки малка драскотина по челото ѝ:
- Ти добре ли си?
- Нищо ми няма - отговори тя, примигвайки по посока на редицата дървета, която ги обграждаше като висока стена. В планината цареше призрачна тишина, особено на фона на стрелбата, която ги бе огласила преди малко. - Какво, по дяволите, става тук? Кой, според теб, се крие там?
- Нямам представа - отговори той.
- Ако държите да знаете, лично аз се сещам за доста хора, които не биха желали подобно нещо да види бял свят - обади се Бил Ванс. После се обърна към тях и двамата забелязаха ироничната усмивка върху устните му. - Очевидно са започнали да се изнервят, което означава, че сме много близо до целта!