В такъв случай кажете ми, агент Райли, ако се налага да проведете разследване, бихте ли приели за достатъчно изчерпателни и точни доказателства, плод на историите на един примитивен, необразован и суеверен народ, разказвани в тъмна доба около запаления огън в пустинята?
Райли нямаше време да отговори, защото Ванс веднага продължи.
- През двете столетия, изминали след написването на Евангелието на Марко, били създадени множество други евангелия, съдържащи какви ли не приказки за живота на Исус. С разрастването на новото религиозно движение и с разпространението му сред различни разпръснати общности, разказите за живота на Исус се сдобивали с местния колорит, характерен за всяка една от тях. Десетки различни евангелия циркулирали сред хората, повечето от тях в пълно противоречие едно с друго. Днес науката разполага с тези доказателства благодарение на няколко арабски селяни, които през декември 1945 година решили да си изкопаят тор в планината Джабал ал-Тариф в Горен Египет, близо до град Наг Хамади, но открили глинена делва с височина близо два метра.
Отначало не се решили да я счупят, да не би оттам да изскочи някой джин или друг зъл дух. Но после надеждата им, че са открили злато, надделяла и те я счупили - за да направят едно от най-великите археологически открития на нашето време!
Защото в делвата лежали тринадесет книги, написани на папирус, и подвързани с кожа от газела. За съжаление простите селяни не осъзнали стойността на находката си и част книгите отишли за подгряване на домашните им огнища. Други страници пък били изгубени на път към Коптския музей в Кайро. Оцелялото обаче се състои от петдесет и два текста, които и до ден днешен представляват обект на безкрайни полемики сред богословите. Защото тези писания, обикновено наричани Гностичните евангелия, разказват за послания и вярвания на Исус, които са в противоречие с официалните четири евангелия от Новия завет.
- Гностични ли?! - възкликна Райли. - Искаш да кажеш, като катарите?
- Именно - усмихна се професорът. - Сред текстовете, открити при Наг Хамади, е Евангелието на Тома, което се определя като тайно евангелие и започва с изречението: „Това са тайните слова, изречени от живия Исус, и които близнакът Юда Тома, записа". Заедно с него е подвързано и Евангелието на Филип, което откровено описва връзката на Исус с Мария Магдалена като отношения между любовници. Самата Мария също си има свой текст - Евангелието на Мария Магдалена, в което тя се откроява като ученичка на Исус и водачка на християнска група. Там са също така и Евангелието на Петър, Евангелието на Египтяните, Тайната книга на Йоан, Евангелието на Истината, което съдържа ярки будистки обертонове... Списъкът е дългичък.
Всички тези евангелия разглеждат обичайните днес християнски вярвания, например непорочното зачатие и възкресението, като наивни измислици. И което е още по-страшно, те са напълно гностични, защото, макар да разказват за Исус и Неговите ученици, посланието, което предават, е - познавайки себе си на най-дълбоко ниво, човек опознава и Бога, което ще рече, че като търси в себе си източника на радостта, тъгата, любовта и омразата, човек открива Бога.
И което е най-важното, никъде в тях не се разказва за Мъките Христови!
В зараждането си християнското движение било нелегално. Но за да оцелее, то се нуждаело от структура. Подобно изобилие от евангелия заплашвало да го доведе до фатална фрагментарност. Нуждаело се от общ водач, което било почти невъзможно при толкова много общности, всяка със свои собствени вярвания и свое евангелие. Към края на II век започнало постепенното формиране на въпросната властова структура. Създадена била тристепенна йерархия от епископи, свещеници и дякони, които се вклинили в различните общности под претекст, че говорят от името на мнозинството, самоизживяващи се като избраните пазители на единствената и истинна вяра.
В никакъв случай не твърдя, че тези хора са били чудовища, жадни за власт - продължи Ванс. - Всъщност, били са изключително храбри, като се има предвид какво са се опитвали да направят. Много е вероятно да са били и искрено уплашени, че без определен набор от широко приети, строги правила и ритуали, цялото им движение постепенно ще замре и ще изчезне в небитието.
После обясни как по времето, когато да бъдеш християнин, означавало да рискуваш живота си, установяването на някакъв вид ред се превърнало в задължително условие за оцеляването на църквата. Около 180 година, под водачеството на епископа на Лион, Ириней, се наложила една-единствена, обединяваща гледна точка. Можело да има само една църква, само с един, точно определен набор от убеждения и ритуали. Всички останали гледни точки били отхвърлени като ерес. Доктрината им била напълно праволинейна. Тя постулирала, че извън рамките на истинската църква не може да има спасение; членовете ѝ трябвало да бъдат ортодоксални, което ще рече - „правилно мислещи"; и църквата трябвало да бъде католическа, което означавало - „универсална".