Всичко това изисквало автоматично и насилствено прекратяване на „домашното" производство на евангелия. Ириней решил, че истинските евангелия трябва да бъдат четири - изхождал от твърде странния за християнството аргумент, че тъй като имало четири посоки на света и четири основни ветрове, то и евангелията трябва да бъдат четири. Написал пет тома творения, озаглавени „Унищожението и събарянето на така нареченото познание, което е фалшиво", в което заклеймил повечето от съществуващите творби, определяйки ги като светотатство, и се спрял на четирите евангелия, които познаваме днес, като единствена и дефинитивна хроника на Божието слово - безпогрешно, непогрешимо и напълно достатъчно за нуждите на християнската религия.
Четирите евангелия, избрани от Ириней, се оказали случайно точно онези, които съдържали и разказа за мъките Христови - които говорели за смъртта на Исус на кръста и за Неговото възкресение. С една дума евангелия, които повече от недвусмислено свързвали измислицата, която се разпространявала, с основния ритуал на причастието, коренящ се пък в Тайната вечеря. И това е било само началото!
- В първоначалната си версия - поясни професорът, - първото от включените евангелия, Евангелието на Марко, въобще не говори за непорочното зачатие, нито пък за възкресението. Завършва просто с празния гроб на Исус, където някакъв тайнствен млад мъж, по-скоро някакво трансцедентално същество, подобно на ангел, разказва на група жени, пристигнали до гроба, че Исус ги чака в Галилея. И тази среща така ужасява жените, че те побягват и не споделят видяното с никого - което не може да не ни накара да си зададем логичния въпрос как е възможно Марко, или който там е написал въпросното евангелие, изобщо да е разбрал за него. Но именно така завършва оригиналният вариант на Евангелието на Марко. Едва в евангелията на Матей, написано петдесет години по-късно, и в това на Лука, създадено още десет години след него, започва да се говори за появявания след възкресението. Междувременно първоначалното Евангелие на Марко е пренаписано, за да пасне на новите идеи.
Трябва да изминат още двеста години, да дойде 367 година, за да може по двадесет и седемте текста, обхващащи онова, което днес ни е познато като Новия завет, да бъде постигнато съгласие. Към края на този век християнството вече се е превърнало в официална, институционализирана религия и притежанието на каквито и да било други текстове се считало за грозна ерес, равняваща се на криминално престъпление. Всички останали известни копия от други евангелия били изгорени и завинаги унищожени. Тоест всички, с изключение на онези, скрити в заровената делва при Наг Хамади, които въобще не показват Исус като свръхестествено същество - продължи професорът, приковал поглед в очите на Райли. - Те били забранени, защото онзи Исус, който описвали тези текстове, бил просто мъдрец, обикалящ земите и проповядващ аскетичен живот, изпълнен с любов към ближния. Той въобще не бил дошъл на земята, за да ни спаси от греховете или от вечното проклятие. Дошъл е, за да ни напътства така, че да постигнем духовно извисяване.
И щом даден ученик е успеел да достигне необходимото просветление, учителят вече не му бил необходим. Представи си само колко безсънни нощи е причинила тази мисъл на Ириней и неговите верни лакеи! Ученикът и неговият учител стават равни!
Четирите канонизирани евангелия, онези от Новия завет, разглеждат Исус като наш Спасител, Месия, Божи син. Ортодоксалното християнство, както и ортодоксалните евреи, настояват, че между човека и неговия Създател съществува непреодолима пропаст. Ала евангелията, открити при Наг Хамади, оборвали тази концепция.
И дори нещо повече - описвайки Исус като учител и просветлен мъдрец, те го определяли като човек, равен на всеки от нас, а тази идея въобще не допаднала на Ириней и неговата клика. Исус не можел да бъде просто човек - Той трябвало да бъде нещо много повече.