- И както неговото собствено евангелие недвусмислено сочи, Исая от Назарет, или просто Исус, не е Син Божи.
Тези думи отскочиха от мозъка на Райли. И измина сякаш цяла вечност, преди да се стоварят на дъното на стомаха му като цял тон камъни. После вдигна ръце и обгърна с тях въздуха.
- Значи всичко това...
- Всичко това - възкликна Бруньоне, - е най-доброто, което човекът, което обикновеният, смъртен, много уплашен човек, е успял да измисли! Всичко това е създадено с благородна цел! Поне в това не може да не вярвате! Какво бихте направили вие на наше място? Какво бихте сторили на наше място сега? В продължение на две хиляди години ние носим отговорността за вярванията, които са били изключително важни за мъжете, основали нашата Църква, и в които ние продължаваме да вярваме! Всяко нещо, което би подкопало устоите на тези вярвания, трябва да бъде спряно! Нямаме друг избор, защото не можем да изоставим своето паство - не сме имали това право нито тогава, нито го имаме сега! А днес би било дори още по-катастрофално, ако им кажем, че цялата ни вяра се основава на...
Не успя да довърши, очевидно борейки се с думите, които беше принуден да изрече.
- На масова заблуда? - помогна му Шон Райли.
- Но точно това ли е наистина? Какво, в крайна сметка, е религията, ако не вяра в нещо, което не се нуждае от доказателства? Вяра в определен идеал? А точно този идеал безспорно е бил повече от достоен за живота на хората. Всички имаме нужда да вярваме в нещо! Всички се нуждаем от вяра!
Да. Вяра.
Райли се опита да следва мисълта на кардинал Бруньоне. В неговия конкретен случай, по време на детството му, именно вярата му бе помогнала да се справи с ненавременната загуба на баща си. И именно вярата го бе направлявала през целия му съзнателен живот оттогава насам. И сега, когато най-сетне се намираше на мястото, което бе мечта за всеки вярващ - в самото лоно на римокатолическата Църква, му казваха, че всичко е една голяма измама.
- Но наред с това се нуждаем и от честност - контрира гневно той. - Нуждаем се от истината!
- Да, но преди всичко човек се нуждае от своята вяра. При това сега много повече, от когато и да било! - не се предаваше кардиналът. - И онова, с което в момента разполагаме, със сигурност е по-добро от нищо!
- Вяра в какво?! Вяра във Възкресението, което така и не се е случило? - стрелна го Райли. - Вяра в рая, който не съществува?
- Повярвайте ми, агент Райли, редица свестни мъже са се борили с тази дилема години наред. И всички до един са стигнали до същия извод - че тя трябва да бъде съхранена! Защото дори и само мисълта за противното е прекалено кошмарна, за да си я позволим!
- Но в църква ние въобще не говорим за Неговите слова и Неговите напътствия! Говорим единствено за Неговите чудеса и Неговото възкресение!
- Християнството не се гради върху проповедите на някакъв си мъдрец! - извика властно Бруньоне. - Християнството се гради върху нещо с далеч по-силен отзвук - върху думите на Божия син! А Възкресението не е само някакво си чудо - то лежи в самите основи на нашата църква! Лишете го от основите му и всичко се срива! Църквата се срива! Спомнете си словата на Свети Павел във второто послание към коринтяните: „И ако Христос не беше възкръснал, то тогава всичките ни проповеди са били напразни, и вярата ни също е била напразна!".
- Но тези думи са казани не от него, а от създателите на институцията, която днес наричаме Църква! - избухна Райли. - А нали целта на религията е да ни помогне да проумеем защо сме тук, да разберем мястото си в този свят?! И как да се сдобием дори с нищожна представа за това, щом даже основите на тази религия са фалшиви?! Та въпросната лъжа оформя всеки един аспект от живота ни днес!
Мауро Бруньоне издиша тежко и кимна в знак на съгласие. После изрече твърдо:
- Вероятно е точно така. И щеше да бъде така, ако всичко това бе започнало сега, а не преди две хиляди години. В подобен случай щяхме да подходим към ситуацията по съвсем различен начин. Но нещата са такива, каквито са. И не започват от сега. Вече съществуват. Предавани са ни поколения наред, затова сме длъжни да ги съхраним. Ако постъпим по друг начин, ще разрушим всичко. В резултат на което, опасявам се, ще нанесем непоправим удар на целия ни така крехък свят. - Очите на кардинала вече не бяха фокусирани върху госта му, а върху нещо, много далеч оттук, нещо, което като че ли му причиняваше огромна болка. - Ние сме все в отбрана още от самото си начало. Вероятно процесът е напълно естествен, като се има предвид позицията ни, ала отбраната ни става все по-трудна и по-трудна... Не може да се каже, че съвременната наука и философия окуражават особено вярата. А за това състояние на нещата сме виновни отчасти и ние самите. Историята ни е пълна с прекалено голямо изобилие от разриви и диспути. От прекалено много доктринизъм, прекалено много шарлатани и отрепки, говорещи от наше име, прекалено много алчност и поквара. Оригиналното послание на Исус бе опорочено от егоисти и тесногръди особи, беше подкопано от дребни междуличностни съперничества и безкомпромисни фундаменталисти. Бяхме принудени да изтърпим обиди, а после да скалъпваме заговори, за да ги прикрием. Ужасни обиди! За голямо съжаление ние не успяваме да вървим в крачка с бързо променящия ни се свят, а точно сега, в момент, когато сме особено уязвими, миналото отново се връща, за да ни заплаши - точно както е било и преди деветстотин години. Само че днес тази постройка, която изградихме, е много по-голяма и могъща, отколкото някога са си представяли! И затова и срутването ѝ ще има далеч по-катастрофални последици за целия свят!