Може би, ако основавахме Църквата днес, с истинската история на Исая от Назарет - добави Бруньоне, - може би тогава бихме го направили по различен начин. Може би щяхме да избегнем объркващите догми и да постъпим простичко. Вземете за пример исляма. Те са избегнали нашите грешки. При това само седемстотин години след разпъването на кръста. Някакъв мъж излиза пред хората и казва: „Няма никой друг бог, освен Бог (Аллах), и аз съм неговият пророк!". Никакъв Месия, Никакъв Божи син, никакъв Отец или Свети дух, никаква объркваща Света троица - просто Божий пратеник. Затова простотата на неговото послание се разпространява с бързината на огън. Неговите последователи едва не превземат целия свят за по-малко от едно столетие и за мен е изключително болезнено, като виждам, че в наше време това е най-бързо разпространяващата се религия в света. И това, въпреки че те изостават даже и от нас по отношение на реалностите и нуждите на съвремието, което неминуемо ще им създаде редица проблеми някъде по пътя. Ала ние специално изоставаме много. Ние изоставаме и сме изключително арогантни... Затова сега си плащаме за това отношение, при това - точно когато хората се нуждаят от нас най-много!
Защото те наистина се нуждаят от нас. Нуждаят се от нещо, за което да се уловят. Погледнете само колко тревожност цари около вас, колко гняв, колко алчност и кори-столюбие, колко корупция, която обхваща света от върховете до низините! Вижте само моралния вакуум, духовния глад, липсата на всякакви етични ценности! С всеки изминал ден светът става все по-фаталистичен, все по-циничен и егоистичен. Напълно лишен от илюзии. А човекът се превръща в едно апатично и напълно безразлично същество. Крадем и убиваме в безпрецедентни мащаби. Корпоративните скандали касаят милиарди долари. Войни се обявяват напосоки, без никаква причина. Милиони хора загиват по време на геноцид, и то в XXI век. Науката може и да ни е помогнала да се отървем от болести като чумата и едрата шарка, но предимствата ѝ се компенсират повече от достатъчно от опустошението, което причинява на нашата планета и от факта, че ни превръща в нетърпеливи, изолирани, ожесточени същества! По-щастливите сред нас може и да живеят по-дълго, ала дали животът ни е по-пълноценен и спокоен? Дали светът наистина е по-цивилизован, отколкото е бил преди две хиляди години?
Преди стотици години ние просто не сме познавали нищо по-добро от онова, което сме имали. Хората почти не са познавали писмото и четмото. Днес, в нашата така наречена просветена епоха, какво извинение имаме за своето опустошително поведение? Човешкият ум и интелект може и да се радват на прогрес, но що се отнася до душата му... опасявам се, че тя изостава, и дори бих казал, че е в упадък. Отново и отново човекът държи да доказва, че дълбоко в себе си е просто един див звяр. Макар Църквата да му повтаря непрекъснато, че той е дарен с много по-велики сили, той пак съумява да се държи по най-безобразен и жесток начин! Уви, повече от очевидно е, че ние постепенно губим способността си да вдъхновяваме хората за добри дела. Ние не можем да помагаме на хората. Църквата вече не е в състояние да се докосне до тях. И което е още по-лошо, използват ни като уцобно извинение за войните и кръвопролитията си! Истината е, че сме се втурнали главоломно към криза с непредвидими мащаби. Днес ние се държим единствено на ноктите си, за да не полетим в пропастта. И надали има по-лош момент за подобно откритие, към което вашите приятели се стремят така настървено!
Бруньоне замълча и отправи поглед към другия край на стаята, към Райли.
- Може пък да е просто неизбежно - обади се гостът му примирено. - Може би това е история, на която трябва да се сложи точка.