Капитанът се консултира с радара за времето и с барометъра, а после размени още няколко думи с двамата си помощници. Райли погледна към Де Анджелис, който се заслуша в думите им и му ги преведе.
- Доколкото схващам, днес може би ще се наложи да се върнем на брега по-рано от обичайното. Очевидно имаме не един, а цели два буреносни фронта, които напредват към нас с ужасяваща бързина. - При тези думи свещеникът погледна Райли в очите, усмихна се леко и допълни: - Да ви звучи познато?
Агент Райли вече бе успял да направи връзката, много преди Де Анджелис да насочи вниманието му върху нея. Всичко се развиваше притеснително сходно с онова, което Емар описваше с своето писмо. Забеляза, че Джо Плънкет, който беше навън и пушеше, също наблюдава потъмнелия хоризонт. После се обърна и видя, че двамата офицери вече се занимават с някакви компаси и монитори.
Точно в този момент операторът на радара извика нещо на капитана на турски. Каракаш пристъпи до монитора, последван от Де Анджелис. Райли откъсна поглед от буреносните облаци и също се приближи.
Според откъслечния превод на капитана, операторът на радара им показвал карта, върху която бил нанесъл маршрута на някакъв плавателен съд, чиито движения наблюдавал от известно време. От особен интерес за него бил един от корабите, който имал любопитен навигационен модел. Бил прекарал доста време, плавайки нагоре-надолу в конкретен морски коридор. Не че това само по себе си било необичайно. Спокойно можело да бъде рибарска лодка, обикаляща води, богати на улов. Няколко други точки се държали почти по същия начин. Но операторът забелязал, че докато до преди два дни този конкретен кораб прекарвал по два часа в обикаляне нагоре-надолу, а после се отправял нанякъде другаде, то точно сега съдът продължавал да стои на едно място в продължение вече на два часа. И което било още по-важно, от общо четирите кораба в тази област, трите вече се изтегляли, вероятно забелязали приближаващите бури. А четвъртият изобщо не помръдвал.
Райли се приведе, за да разгледа картата по-добре. И сам виждаше, че другите три кораба наистина са променили курса си. Двата от тях се бяха насочили към турското крайбрежие, а третият - към гръцкия остров Родос.
Де Анджелис сбърчи чело, обмисляйки информацията. А после със стряскаща категоричност изрече:
- Те са! И не се движат, защото са открили онова, което търсят! - Обърна се към Каракаш и с леденостуден глас попита: - Колко далече са от нас?
Каракаш огледа екрана с окото на професионалист и отговори:
- Около четиридесет морски мили. В тези води, бих казал... два часа, два часа и половина. Обаче времето ще се влошава. Може да се наложи да обърнем, преди да сме стигнали до тях. Барометърът пада много бързо. Никога през живота си не съм виждал подобно нещо!
- Въобще не ми пука! - заяви безапелационно свещеникът. - Изпратете дотам хеликоптер, за да огледа по-отблизо, и ни закарайте там, колкото може по-бързо!
74.
Камерата се спусна в страховития мрак на морето, мина покрай носещите се галактики от планктон, които осветиха екрана, след което бързо излезе от обсега на прожектора си.
Пред останалата без дъх публика, скупчила се пред мониторите в контролната зала на „Саварона", се завихриха картините, изпращани от камерата с дистанционно управление, която моряците галено наричаха Дори. Ванс и Тес се бяха привели над рамото на Расулис и още двама техници, седнали пред апаратурата. Вляво от монитора, който показваше картините от камерата на Дори, по-малък монитор за глобално позициониране показваше настоящото местонахождение на кораба. По-малкият монитор вдясно пък предлагаше компютъризирана картина от сканиращия сонар - огромен кръг с концентрични кръгове в синьо, зелено и жълто. Друг - електронен компас, показваше, че курсът им е леко на юг. Ала никой не обръщаше внимание на тези допълнителни монитори.
Всички погледи бяха приковани върху централния монитор, който предаваше изображенията на камерата с дистанционно управление. В напрегната тишина видяха как дъното се приближава и как в ъгъла на екрана цифрите подсказват, че дълбочината под кораба-майка е 173 метра.
На 168-я метър картината стана по-неясна. На 171 -я пред камерата премина стадо омари. А после, на 173-я метър, на екрана внезапно избухна облак жълта светлина. Камерата се беше опряла на дъното.