7
На шест хиляди километра оттам друг мъж беше на точно противоположното мнение. След като затвори и заключи вратата зад себе си, той вдигна сложната машина, която бе оставил на най-горното стъпало. После заслиза бавно надолу към подземието, движейки се изключително предпазливо. Не че уредът беше особено тежък - просто внимаваше да не го счупи.
Не и сега.
Не и след като съдбата се бе намесила в негова полза и бе довела машината толкова близо до него. А със сигурност не и след всичко, до което бе принуден да прибегне, за да стигне до нея.
Макар и осветено от пламъчетата на десетки свещи, подземието бе прекалено обширно, за да допусне жълтеникавите пламъци във всички свои кътчета. Оставаше си все тъй мрачно, студено и влажно. Не че той забелязваше неприветливата обстановка. Беше прекарал тук достатъчно време, за да свикне с нея, без да усеща неудобство. Подземието се беше превърнало в негов втори дом.
Дом...
Далечен спомен.
В някой друг живот.
Той постави машината върху стара, скърцаща дървена маса и се запъти към един от ъглите на подземието. Започна да рови из кашоните и старите кутии.
Когато намери кутията, която търсеше, я отнесе на масата. Отвори я и внимателно извади отвътре някаква папка. От папката измъкна няколко листа плътна хартия, които подреди прецизно до машината. После се настани на стола и погледна документите, а после и сложния уред пред себе си, наслаждавайки се на всеки миг.
- Най-после! - промърмори той на себе си. Гласът му беше нежен, но и одрезгавял от прекалено рядка употреба.
Взе един молив и насочи цялото си внимание върху първия от документите. Огледа внимателно първия ред избелели знаци, после натисна бутоните на най-горния ред на машината и положи началото на следващия си, съдбоносен етап от своята лична одисея.
Одисея, чийто финален резултат щеше да разтърси целия свят.
8
След пет часа сън, Tec отново бе будна. Изгаряше от нетърпение да се заеме с нещо, което я тормозеше още от онези няколко минути в музея „Мегрополитън", преди Клайв Едмъндсън да и заговори и около тях да се превърне в същински ад. И щеше да го направи - само да изкара майка си и Ким извън къщата.
Майката на Tec, Айлийн, се бе преместила да живее в двуетажната им къща на тихата, потънала в зеленина улица в квартал „Мамаронек" малко след смъртта на съпруга си Оливър Чайкин, археолог също като Tec. И въпреки че самата тя го бе предложила, Tec не бе особено убедена, че постъпва правилно. Тайничко си признаваше, че везните като че ли бяха наклонени повече в нейна полза. Защото майка ѝ оставаше да гледа детето, когато на нея ѝ се приискваше да позакъснее вечер, макар че от друга страна...
- Излизаме! - подвикна Айлийн.
Tec излезе в антрето, за да ги изпрати. Точно в този момент звънна телефонът. Айлийн погледна към нея и попита:
- Ще го вдигнеш ли?
- Ще оставя на секретар - отговори дъщеря ѝ.
- Знаеш, че рано или късно все ще бъдеш принудена да говориш с него.
Tec се нацупи и отвърна:
- Да, знам. Но все пак, когато нещата опират до Дъг, по-късно е по-добре от по-рано.
Изобщо не ѝ беше трудно да отгатне причините за множеството съобщения, които бившият ѝ съпруг ѝ беше оставил на гласовата поща. Дъг Мерит беше новинар в един телевизионен канал в Лос Анджелис. Еднопосочното му съзнание безсъмнено автоматично бе направило връзката между нападението в музея „Метрополитън" и факта, че Tec прекарва там доста време. И го е накарало веднага да ѝ се обади, за да получи вътрешна информация за най-голямата новина на годината.
Последното нещо, от което сега имаше нужда, бе той да разбере, че не само е била очевидец на случилото се, но че и Ким е била там. Беше сигурна, че при първа възможност ще използва този факт срещу нея.
Ким.
Tec си даваше сметка, че снощи дъщеря ѝ беше изживяла нещо ужасно, макар и от относително безопасното укритие, в каквото се бе превърнала тоалетната. Налагаше се да говорят по този въпрос. Но разговорът вероятно щеше да се позабави, което ще ѝ предостави време да обмисли как да реагира и какво точно да ѝ каже. Ненавиждаше се, че я бе замъкнала там.
Погледна към Ким, за пореден път благодарна на съдбата, че дъщеря ѝ стоеше пред нея здрава и читава, без никакви наранявания.