- Ще ви обезщетя предоволно - продължаваше Ванс. - Извадете главата на сокола и аз съм дотук. После можете да вземете за себе си всичко останало, което е там долу!
Расулис наклони хитро глава и го изгледа изпод вежди.
- Само това ли искате? Сокола? - После направи пауза, наблюдавайки професора с присвити очи. Докато ги гледаше, Тес остана с усещането, че става свидетел на решаваща игра на покер. - Защо?
Ванс сви рамене и погледът му отново се отнесе.
- Въпросът е личен. Наречете го, ако искате, въпрос на... оправяне на сметките. - После погледът му стана леденостуден и той заяви: - Губим време, капитане. Сигурен съм, че ще се справим, стига да действаме максимално бързо! А след това всичко останало е ваше!
Капитанът очевидно имаше нужда от още няколко секунди, за да претегли изгодата си. После кимна, отстъпи назад и извика заповедите си към инженера и другите хора от своя екипаж.
Ванс се извърна към Тес и прошепна, разтърсен от невероятна вътрешна енергия:
- Почти стигнахме! Почти сме там!
- Още колко остава? - изрева Де Анджелис по посока на капитана.
Райли усещаше как мостикът на „Карадениз" се тресе - при това много повече, отколкото преди. Вече повече от час те пореха на диагонал вълните, които обливаха корпуса на яхтата и шибаха патрулната лодка с неподозирана ярост. На фона на воя на вятъра и на напрегнатите докрай двигатели те трябваше да викат, за да се чуят.
- Не повече от двадесет морски мили - извика Каракаш.
- Ами хеликоптера?
Капитанът се консултира с оператора на радара, след което отговори:
- Контакт след не повече от пет минути.
Свещеникът издиша тежко, очевидно изгарящ от нетърпение.
- Тази проклета лодка не може ли да се движи по-бързо?
- Не и в такова море - тросна се капитанът.
Райли се приближи до него и попита:
- Какво ще бъде положението, когато стигнем до тях?
Каракаш само поклати глава с мрачно изражение. Не извика отговора си, но въпреки това агентът го чу:
- Само един Господ знае!
Тес наблюдаваше като в транс как Атал насочваше ръката на Дори, за да прикрепи последното въже към главата на сокола. Въпреки атмосферните условия екипажът работеше с бързината и точността на военно подразделение - оборудва камерата с дистанционно управление с всичко необходимо за изваждането на обекта от дъното и я изпрати веднага в кипящите вълни. Инженерът се справяше като магьосник - насочи робота и позиционира мрежата за изваждане с удивителна ефективност. Единственото, което оставаше, бе главата да се вдигне. Дистанционното устройство трябваше да изпрати едновременно сигнали към трите въздушни възглавници, които да се издуят и да изкарат сокола бавно към повърхността.
Атал кимна, че всичко е в готовност.
- Можем да я вдигнем, но... - После сви рамене, типично по галски, и извърна поглед към стъклото на кабината и към воя на вятъра навън.
Расулис се смръщи и се загледа в морската буря, която вилнееше около тях.
- Да, знам - каза той. - Най-трудното ще бъде да се извади, щом стигне повърхността. - После се обърна към Ванс с непреклонно изражение и заяви: - Не можем да я извадим. Не мога да пратя долу и водолази. Вече е достатъчно трудно да си върнем и робота, но поне е свързан с нас и е подвижен. - Направи пауза, оценявайки бързо влошаващите се атмосферни условия. Накрая взе решение: - Няма да я извадим днес. Ще оставим всичко долу и ще се върнем за нея, когато бурята премине.
Ванс го изгледа невярващо.
- Трябва да го направим още сега! - извика той. - Може да нямаме друга възможност!
- Какви ги говорите! - сряза го капитанът. - При такова време никой няма да дойде чак дотук и да ви я открадне! Ще се върнем за нея веднага, щом времето се оправи.
- Нищо подобно! - избухна професорът. - Трябва да го направим сега!
Расулис наклони глава, безспорно изумен от реакцията на своя клиент.
- Вижте сега, не възнамерявам да рискувам живота на нито един от моите хора. Връщаме се и точка! - И се обърна към Атал. - Вади Дори веднага, щом е възможно!
Но преди да успее да даде други заповеди, нещо привлече вниманието му. Беше познатото, гърлено боботене на перки на хеликоптер. Тес също го чу, а от смръщения поглед на Ванс стана ясно, че и на него не му е убягнало.
Грабнаха мушамите и излязоха на тясната палуба на мостика. Вятърът се беше превърнал в мощна виелица. Върху кораба се сипеше пелена от дъжд.
Хеликоптерът бръснеше водата. Само след няколко секунди вече беше точно над тях - снежнобял, с ярка червена ивица, гърмящ над главите им, преди да се издигне и да се подготви за ново спускане. Когато наближи, забави ход, а перките му вдигнаха още повече пяна от и без това разпе-нените вълни. Тес веднага различи знака на Турската брегова охрана и забеляза, че пилотът взема микрофона и говори нещо в него, докато очите му шарят по повърхността на „Саварона".