После посочи микрофона си и започна да ги подканва с жест да включат радиото си.
Застанал на мостика на „Карадениз", агент Райли забеляза как лицето на Де Анджелис просветва. Данните от хеликоптера потвърждаваха, че става въпрос за контакт с кораб за подводни проучвания. Въпреки все по-влошаващите се метеорологични условия, той продължаваше да си стои там. Пилотът виждал някакво раздвижване на борда, особено около крана, което подсказвало, че всеки момент предстои изваждането на нещо от дъното. Освен това забелязал и двете основни мишени на борда на кораба и описанието, което даваше, очевидно задоволяваше свещеника.
- Помолих го да установи контакт с тях - тъкмо казваше Каракаш на свещеника. - Какво искате да им кажа?
Без каквото и да било колебание, Де Анджелис отговори:
- Кажете им, че над тях е надвиснала буря с библейски измерения! Кажете им, че ако държат да останат живи, трябва веднага да се махнат оттам!
Райли разгледа внимателно изражението на свещеника. То потвърди в съзнанието му заплахата, която бе почувствал и в неговия тон. Този човек бе твърдо решен да не им позволи да избягат с онова, за което бяха дошли - на каквато и да е цена. Вече бе доказал своето бездушно пренебрежение към човешкия живот, когато ставаше въпрос за опазването на най-голямата тайна на майката Църква. Никой не е толкова важен, че да си струва да бъде пощаден. Беше го казал още там, в планините на Турция.
Райли прецени, че е крайно време да се намеси.
- Най-важната ни цел е тяхната безопасност! - контрира той. - Не забравяйте, че там има цял екипаж!
- Точно това имам предвид и аз - кимна невъзмутимо свещеникът.
- Не разполагат с кой знае какъв избор - изтъкна Каракаш. Плъзна поглед към екрана на радара, където множеството зелени светлинки постепенно се изтегляха към бреговете. - Бурите са ги приклещили от север и от юг. Могат да се насочат или на изток, където ги чакат две наши патрулни лодки, или на запад, където сме ние. И в двата случая са в ръцете ни. Съмнявам се да извадят чак такъв късмет, че да ни се измъкнат.
Усмивката му не беше особено весела. На Райли му мина през ум, че Каракаш като нищо си пада по преследванията - нещо, което в комбинация с безогледно напористия характер на свещеника не предвещаваше нищо добро.
Хвърли поглед към предната палуба и към 23-милиметровото оръдие, което бе поставено там. Обзе го безпокойство.
- Позволете ми аз да говоря с тях - изтърси внезапно той. - Де Анджелис се извърна към него, поставен натясно от молбата му. - Нали ме поканихте да помагам?! Те нямат представа, че ние сме тук. Освен това може и да не са наясно с мащабите на бурята, която се е насочила към тях. Ще се опитам да ги убедя да ни следват до брега!
На Каракаш очевидно не му пукаше чии заповеди ще изпълнява. Погледна към Де Анджелис, очаквайки инструкции.
Свещеникът изгледа Райли с хладен, преценяващ поглед, после кимна.
- Дайте му микрофон! - заповяда той.
Сърцето на Тес подскочи в гърлото ѝ, когато чу гласа на Райли по радиостанцията на кораба. Грабна микрофона от ръцете на Расулис.
- Шон, аз съм, Тес! - извика тя. - Къде сте?
Хеликоптерът се беше оттеглил отдавна, изчезвайки в тъмното небе.
- Не сме много далече от вас - достигна до нея през пукота гласът му. - Аз съм на една патрулна яхта, на около петнадесет морски мили западно от вас. Имаме още две яхти на изток. Чуй ме сега, Тес! Прекратете онова, което правите, и веднага се измъквайте оттам! Двете бури всеки момент ще се стоварят точно върху вас! Трябва да се насочите на запад, по координати... - прекъсна, очевидно изчаквайки информацията - две седем нула. Повтарям, координати две седем нула. Ние ще ви чакаме и ще ви ескортираме обратно до Мармарис!
Тес забеляза как капитанът поглежда неуверено към Ванс, който ставаше все по-червен от гняв. Преди Тес да успее да отговори, Расулис взе микрофона от ръцете ѝ и каза:
- Говори Георгиус Расулис, капитанът на „Саварона". С кого разговарям?
Последва някакъв пукот, след което отново се чу гласът на Райли:
- Казвам се Шон Райли. Работя за ФБР.
Тес забеляза как капитанът се смръщва и хвърля многозначителен поглед към професора. Ванс се обърна и направи няколко крачки по посока на мостика.
Без да отлепва поглед от него, капитанът продължи: