- Каква робота има ФБР с гръцки кораб за подводни проучвания насред Средиземно море?
Отговорът долетя от Ванс, все още с гръб към тях.
- Тук са заради мен - изрече той с удивително безразличие. Когато се обърна, Тес видя, че той държи пистолет, насочен право към Расулис. - Мисля, че чухме достатъчно от нашия приятел от ФБР.
И при тези думи произведе два изстрела по посока на радиостанцията. Тес се разпищя при вида на искрите и разхвърчалите се останки наоколо. Статичният пукот замря завинаги.
- А сега - просъска професорът, кипящ от едва сдържана ярост, - можем ли да се върнем към онова, за което сме дошли?
76.
Tec замръзна на място. Имаше чувството, че краката ѝ са приковани към пода на кабината. Единственото, което бе в състояние да стори, бе да стои безмълвно в ъгъла и да гледа как Ванс пристъпва застрашително към капитана и му нарежда веднага да издаде заповеди за вдигане на главата на сокола.
- Безсмислено е! - изтъкна Расулис, опитвайки се да влее малко разум в главата на професора. - Честно ви казвам, не сме в състояние да я издигнем на борда при тези условия!
- Натиснете веднага проклетия бутон! - извика Ванс. - Или аз ще го направя вместо вас!
И изпепели с поглед инженера, който си седеше все така неподвижно, с пръсти, замръзнали върху клавиатурата.
Атал се обърна към капитана. Расулис очевадно се предаде. Задоволи се само да кимне. Изображението на монитора, което изпращаше Дори, се смали, докато камерата продължаваше да се спуска, и една след друга оранжевите въздушни възглавници започнаха да се издуват. Нарастваха с всяка секунда.
Отначало главата на сокола като че ли отказваше да помръдне, съпротивлявайки се упорито на човешките опити да я извадят на повърхността, но после се надигна като изкоренен дънер, повличайки след себе си наносите, които се бяха образували около нея с течение на вековете.
Тес чу как вратата изтропва. Влезе един от членовете на екипажа. Забеляза, че Ванс излиза от транса, с който наблюдаваше екрана, и се извръща настрани, за да провери за какво е тази суматоха. Като че ли точно това чакал, Расулис се спусна върху него и се опита да му измъкне пистолета. Тес се отдръпна и се разкрещя:
- Неее!
Атал и другият инженер скочиха на крака, за да помогнат на своя капитан, ала точно в този момент в тясното пространство се разнесе оглушителен гръм.
В продължение на няколко мига Ванс и Расулис стояха, вкопчени здраво един за друг, а малко след това професорът се отдръпна и капитанът се свлече на пода. От устата му бликна кръв, очите му се обърнаха и животът в тях угасна.
Ужасена, Тес се втренчи в тялото на капитана, което потръпна в последна конвулсия и окончателно замря. Вдигна очи към Ванс и изпищя:
- Какво направи?! Той е мъртъв! - изпищя Тес. - Ти го уби!
Атал и останалите членове на екипажа се вкамениха от изумление. После кормчията се задвижи инстинктивно - хвърли се към Ванс, опитвайки се да изтръгне пистолета от ръцете му.
С удивителна бързина Ванс стовари дръжката на оръжието си върху лицето му. Известно време остана като в някаква мъгла - с поглед, фокусиран в нищото.
- Извадете ми сокола и после всички можем да се прибираме вкъщи! - заповяда той. - Веднага!
Крайно неохотно Атал и първият помощник се заеха да доведат докрай процедурата по изваждането. Започнаха да раздават неразбираеми заповеди на екипажа. Тес ги слушаше, но не беше в състояние да отлепи поглед от Ванс, чиито очи като че ли бяха заживели свой собствен живот.
Тези очи вече не принадлежаха на ерудирания професор, с когото тя се бе запознала преди толкова много години, нито пък на съсипания, тъжен мъж, с когото бе поела на това съмнително пътешествие. В тях позна безизразния хлад, който вече бе виждала някъде - в музея „Метрополитън", в нощта на обира.
Райли се отдръпна стреснато, когато гласът на капитан Расулис изчезна и радиостанцията като че ли избухна със свистене. По гърба му пролазиха тръпки на ужас. Стори му се, че чува изстрел от пистолет, но не можеше да бъде сигурен при целия този шум.
- Капитане? Тес? Има ли някой там?
Никакъв отговор.
Обърна се към свързочника, който вече се бе заел да проверява каква е повредата, докладвайки нещо на турски.
- Сигналът изчезна - потвърди на английски Каракаш. - Както изглежда, чули са всичко, което им е трябвало да чуят.
Райли се вторачи гневно към клатещите се бясно чистачки на предното стъкло на кабината, които обаче не допринасяха с нищо за подобряването на видимостта. Яхтата „Карадениз" се бореше упорито с разбеснелите се около нея вълни. Всички разговори около агента се водеха на турски, но той все пак подразбра, че в момента екипажът се е концентрирал по-скоро върху своя собствен плавателен съд, отколкото върху другия, който като че ли продължаваше да не мърда от мястото си.