Въпреки че гръцкият кораб „Саварона" вече се намираше в обсега на видимостта им, гъстата пелена на дъжда и непрекъснато надигащите се вълни им предоставяха възможност да го наблюдават само отвреме навреме. Височината на вълните нарастваше едновременно и под двата кораба. Когато най-сетне Райли успя да види „Саварона", единственото, което различи, бе някаква неясна форма.
Каракаш и първият му помощник си размениха няколко кратки фрази на турски, след което капитанът се обърна към Де Анджелис.
- Ситуацията започва да излиза от контрол. Вятърът е почти ураганен и при тези условия не можем да сторим нищо, за да ги принудим да ни последват.
Свещеникът като че ли излезе от някаква странна мъгла, когато отговори:
- Докато те са там и ние ще бъдем тук!
Капитанът си пое дълбоко дъх. Хвърли поглед към Райли, сякаш търсеше потвърждение за психическото състояние на свещеника, но не получи такова.
- Не смятам, че трябва да оставаме тук дори и минута повече - изрече Каракаш с равен тон. - Вече не е безопасно!
Свещеникът се извърна рязко към него.
- Какво?! Да не би да не можете да се справите с няколко вълнички?! - Обърна се към „Саварона" и я посочи гневно с пръст. - Като ги гледам, те още не са подвили опашка и не са побягнали! Очевидно тях не ги е страх да бъдат тук! А вас?!
Райли се загледа в капитана. Забеляза как пулсът му видимо се учестява при тази обида. Каракаш изгледа кръвнишки свещеника, след което се обърна и даде няколко нервни заповеди на първия си помощник.
Де Анджелис кимна, хвърли поглед към Плънкет и се обърна отново напред. Само от профила му Райли веднага схвана, че изпитва мрачно задоволство от ставащото.
Тес стоеше до Ванс и наблюдаваше как поройният дъжд облива предното стъкло на кабината и как вятърът ги подмята от всички посоки. От двете им страни се надигаха огромни, разпенени вълни. Палубата на „Саварона" плуваше във вода.
И тогава се появиха.
Три оранжеви въздушни възглавници изригнаха от водата като шарени китове.
Тес напрегна поглед, опитвайки се да се фокусира през пелената от дъжд. И тогава я забеляза - огромна, тъмна маса заоблено дърво, стърчаща между въздушните възглавници. Въпреки товара на времето тя все още не бе загубила формата и напомняше за предишната си слава.
Погледна косо към Ванс и забеляза, че лицето му просветва. За един кратък миг като че ли и тя почувства вълнение - внезапен прилив на възбуда, който потуши всички страхове, които бе чувствала до този момент.
Но после всичко се върна.
- Пускайте водолазите! - изрева Ванс към първия помощник, който в момента се опитваше да превърже разкървавената буза на кормчията. Забелязвайки колебанието в очите му, той протегна ръка и опря дулото на пистолета в ужасеното му лице. - Веднага! Няма да тръгнем без онова там!
Точно в този момент върху палубата на кораба връхлетя огромна вълна. „Саварона" се наклони на една страна. Кормчията събра сили, надигна се и пое щурвала от ръцете на своя колега. С огромно усилие успя да изведе кораба извън опасното място и да го постави близо до носещите се по повърхността въздушни възглавници. Избягвайки умело високите вълни, той задържа позицията на морския съд, докато други двама членове на екипажа навлякоха водолазните костюми и се хвърлиха от палубата, стиснали здраво тежките въжета за извличане на обекта на борда.
Тес се загледа притеснено как водолазите се опитват да се преборят с вълните. Изтекоха няколко минути в агония, докато най-сетне не видяха вдигнатите им палци, сигнализиращи успешното прикачване. Тогава първият помощник натисна някакъв бутон и кранът на палубата се събуди за живот, опитвайки се да се задържи, въпреки люлеенето на кораба и напора на вълните. Все още обгърната от въздушните възглавници, главата на сокола се издигна над пенещите се вълни и се изви, насочвайки се към очакващия я борд.
Ванс се смръщи. Вниманието му бе привлечено от нещо, което се намираше от другата страна на висящата глава. Лицето на Атал светна. Сграбчи ръката на Тес и ѝ кимна в същата посока, на запад. Тя също надникна натам и зърна в далечината някакви призрачни очертания. Срещу тях идваше „Карадениз", пореща връхлитащите я вълни, но въпреки всичко упорито напредваща към гръцкия кораб.
Ванс се обърна рязко към кормчията и извика, размахвайки заплашително пистолета: