Кимна и се отдръпна назад, като се опита да се задържи в силно клатещата се яхта.
- Само по-спокойно! - изрече тихо. - Спокойно!
Без да отлепя очи от агента, свещеникът нареди на капитана:
- Използвайте оръдието! Веднага! Преди да са излезли от нашия обсег!
Райли веднага прецени, че Каракаш се чувства крайно притеснен заради всичко, което се случваше на неговия кораб.
- Намираме се в международни води! - изтъкна той. - И ако и това не ви е достатъчно, не забравяйте, че тук става въпрос за гръцки кораб, а не за наш! Вече съм имал достатъчно неприятности със...
- Не ми пука! - изрева свещеникът, обърна се към капитана и размаха автомата пред лицето му. - Този кораб оперира под командването на НАТО и като по-висш офицер, аз ви давам пряка заповед, капитан...
Този път обаче Каракаш беше този, който прекъсна свещеника.
- Не! - отговори с равен тон капитанът. - Ще рискувам да се явя пред военен трибунал!
Двамата мъже застинаха един срещу друг. Дясната ръка на свещеника беше опряла дулото на автомата в лицето на капитана. За чест на Каракаш трябваше да му се признае, че той дори и не мигна. Просто стоеше, без да помръдва, непреклонен в решението си. Накрая свещеникът беше принуден да го избута настрани, обърна се към Джо Плънкет, нареди му да ги държи под прицел и се втурна сам навън, като крещеше ожесточено:
- Вървете по дяволите всичките! Ще го направя сам!
Плънкет зае позиция и извади пистолета си точно в момента, в който свещеникът отвори вратата. Вятърът влетя в кабината. Де Анджелис се задържа на място и се опита да върви срещу шибащата го от всички страни буря.
Райли и Каракаш си размениха слисани погледи. Точно в този момент върху мостика се стовари огромна вълна и всички потърсиха нещо, в което да се задържат. Агентът усет чс му се предоставя нова възможност за действие. Спусна се върху Плънкет и го сграбчи в момента, в който оперативният агент на ЦРУ търсеше къде да се залови.
Блокира ръката, която държеше пистолета, нанесе му силен удар, който го накара да отслаби хватката върху оръжието си и накрая успя да му го измъкне. Плънкет не се предаде - нападна го бясно, но Райли блокира атаката му, насочи пистолета към убиеца и му нанесе с него силен удар в главата. Плънкет се свлече на пода, изпаднал в безсъзнание.
Райли пъхна пистолета в колана си, мина покрай капитана, грабна една спасителна жилетка, облече я бързо и веднага тръгна след свещеника.
Вятърът веднага го блъсна и го запрати към кабината на щурвала като парцалена кукла. Райли успя да се задържи някак си, издърпа се нагоре, сграбчил здраво парапета, и веднага забеляза сред пороя, който се сипеше върху тях, силуета на свещеника, крачещ неотклонно към предната палуба, където се намираше автоматичното оръдие.
Райли заслони очи с ръка, надзърна и видя пред тях „Саварона”. Носеше се като играчка по водата. Вече се намираше само на няколко десетки метра, но от патрулната яхта го деляха огромните колкото планини вълни.
В този миг Райли замръзна на място. На палубата на гръцкия кораб, точно под кабината на щурвала, се движеше някаква дребна фигурка, отчаяно опитваща се да се задържи за такелажа.
Дъхът му спря.
Беше напълно сигурен, че това е Тес.
Тес затрополи неуверено по стъпалата към каютите. В главата ѝ беше същински хаос, а сърцето ѝ биеше оглушително в ушите. Огледа стените, опитвайки се отчаяно да си спомни къде точно бе зърнала онази брадва.
Накрая я намери. Само след миг намери и една спасителна жилетка, която веднага навлече. Поемайки си дълбоко дъх, като че да си даде кураж за онова, което се канеше да направи, тя отвори рязко вратата, излезе на палубата и се опита да се задържи срещу ожесточения напор на вятъра, дъжда и вълните.
Знаеше, че Ванс няма да посмее да излезе от кабината. Сграбчила брадвата в едната си ръка, а с другата, държаща се за каквото намери, тя започна да се придвижва бавно по главната палуба. По пътя си спусна надуваемата спасителна лодка с надеждата, че може да се окаже от полза за изоставените водолази.
Видя как една огромна вълна се надига точно до борда на кораба. Сграбчи здраво парапета и се приготви да я посрещне. Вълната се стовари точно върху главата ѝ и обля цялата палуба. После усети как палубата като че ли ѝ се изплъзва изпод краката - „Саварона" отскочи от върха на вълната и се спусна по стръмния ѝ гръб, преди да се приземи тежко в основата. Тогава Тес събра сили и се изправи.
През падналите пред очите ѝ мокри кичури коса, тя зърна главата на сокола, клатеща се бясно на около метър над палубата. Тес се затътри към основата на крана и към въжето, което висеше от макарата му.