Когато най-сетне го хвана, вдигна глава към прозореца на кабината. Въпреки поройния дъжд различи през него паникьосаното изражение на Ванс. Тес закрепи здраво крака, вдигна брадвата и замахна към въжето, колкото сили имаше. Едва не падна, когато острието на брадвата отскочи от силно опънатото въже.
С периферното си зрение видя как Ванс излиза от кабината и се опитва да се пребори с вятъра, който го посрещна навън. Мяташе ръце като откачил и викаше нещо, което като че ли й прозвуча като едно ехтящо „Нееее!". Ала воят на вятъра веднага заглуши думите му. Без да му обръща повече внимание, тя се обърна и замахна с неотслабваща решителност. После пак. Една от жилките на въжето поддаде, после следващата. Тес продължи да го млати, колкото сили имаше.
Нямаше да позволи на Ванс да го вземе. Не и по този начин. Не и на тази цена. Държа се като глупачка, че му повярва, но този път бе решила твърдо да поправи грешката си.
И последната жилка на въжето най-сетне поддаде. Точно в този момент „Саварона" се наклони настрани. Соколът се заклати рязко и се стовари тежко насред бушуващите вълни.
Тес се заклати по наклонената палуба, като се насочи в посока, противоположна на кабината, опитвайки се да се скрие от погледа на Ванс. Погледна през рамо и зърна въздушните възглавници, които се появиха отново над пенещите се вълни. Сърцето ѝ почти спря, докато чакаше да види дали главата на сокола е все още между тях. Издиша тежко, когато забеляза тъмнокафявите му, закръглени очертания да стърчат между издутите възглавници.
Въодушевлението ѝ, че е успяла, се оказа краткотрайно.
Сякаш от нищото точно в този момент върху „Саварона" се стовари оръдеен залп. Тес веднага приклекна, за да се прикрие. После погледна назад към патрулната яхта, която ги преследваше, и за нейно огромно изумление видя, че оръдието на носа ѝ бълва унищожителен огън.
Блъскан от дъждовния порой и подмятан от разбеснелия се вятър, Райли се спусна към Де Анджелис.
Яхтата „Карадениз" се опита да остане права, докато един от спасителите ѝ се опитваше да изкара гръцкия водолаз на борда на надуваемата лодка. Другия водолаз се държеше здраво за спасителния пояс, очаквайки и той да бъде измъкнат от водата.
Свещеникът успя да стигне до предната палуба. Само след секунди се бе настанил зад оръдието. Освободи страховитото оръжие от леглото му и го завъртя с лекотата на експерт, насочвайки го бързо към измъкващия се кораб. После запрати към него ожесточен залп 23-милиметрови снаряди.
- Неее! - изрева Райли, докато се катереше към лафета на оръдието. Дори и на фона на вятъра звукът от оръдието беше оглушителен.
Хвърли се върху свещеника, но той сграбчи ръката на Райли, изви пръстите му назад под неестествен ъгъл, а после му нанесе такъв силен удар, че го запрати чак на плъзгащата се палуба.
Райли не успя да се изправи веднага и вятърът го отнесе надалече от свещеника. Размаха ръце, опитвайки се отчаяно да се задържи в нещо. Накрая сграбчи някакво въже и са хвана за него. Успя да се изправи, но засега трябваше да остане на едно място, защото точно в този момент патрулната яхта бе подета високо от поредната надигаща се вълна.
Докато мине от другата ѝ страна, свещеникът вече бе съумял отново да заеме позиция и да вземе на прицел гръцкия кораб, който пак се показа. Свещеникът го засипа с нов залп. Във въздуха избухнаха пламъци и дим, когато повечето от снарядите попаднаха право върху незащитената с нищо палуба на „Саварона".
Свита зад една голяма метална кутия, Тес се разтрепери, когато върху „Саварона" се стовари поредният оръдеен залп. При тази скорост на автоматичното оръдие дори и само част от снарядите му бяха напълно достатъчни, за да причинят жестоки поражения.
От вътрешността на кораба изригна експлозия, която го разтърси още повече. Почти веднага след това от задната палуба се надигна облак черен пушек. Корабът се наклони настрани, сякаш някой му беше ударил спирачките. Тес разбра, че са останали без двигатели. Предположи - по-скоро се надяваше - че резервоарите с гориво са били пощадени, тъй като засега корабът все още не беше избухнал. Започна да брои секундите в очакване и това да се случи, но то не стана.
Не че стана по-добре.
Без мощността си осакатеният кораб беше безсилен срещу напора на вълните. От всички посоки върху него се стовариха огромни вълни, които започнаха да го подмятат и въртят.
Като в някакъв кошмар Тес видя как зад „Саварона" се вдига гигантска вълна, настига кораба и се стоварва върху кабината на щурвала. Едва успя да си хвърли през главата един спасителен пояс и да се залови здраво за парапета, преди водната лавина да се спусне върху кораба, да помете цялата палуба и да пръсне иначе изключително здравите му прозорци от лексан.