Тес отметна мократа коса от лицето си и вдигна очи към потрошената кабина. Нямаше помен нито от Ванс, нито от останалите хора на борда. Усети как в очите ѝ напират сълзи. Сви се на топка и се вкопчи за парапета, молейки се да оживее. Обърна се натам, където бе зърнала патрулната яхта за последно, но сега от нея нямаше и следа.
И после я видя. Колосална вълна, с височина поне осемнадесет метра. Склонът ѝ беше почти вертикален. Основата ѝ сякаш всмукваше бавно „Саварона" в гърмящата си паст.
Напредваше към поломения кораб откъм бакборда. Тес стисна здраво очи. Без двигателите си корабът не разполагаше с никакъв начин както да се обърне напред към вълната, така и да избяга от нея. Не че горе на щурвала имаше някой. Която и маневра да се предприемеше, тя би причинила непоправим удар на кораба, който със сигурност щеше да бъде погълнат, но пък така поне съществуваше някакъв начин да излезе здрав и читав от вълната.
А това водно чудовище се канеше да се стовари върху тях отстрани.
И когато го направи, вълната повдигна безпроблемно 130-тонния стоманен кораб и го завъртя като детска играчка.
Райли гледаше как снарядите избухват върху кърмата на гръцкия кораб и от него избликва черен пушек. Провикна се към Де Анджелис, колкото му глас държеше, ала знаеше, че свещеникът в никакъв случай не би го чул сред воя на вятъра и тътена на оръдието.
Внезапно усети как го обзема тотално отчаяние и пълна немощ. И точно в този момент разбра какво трябва да направи.
Подпря се на парапета, извади автоматичния си пистолет, прицели се, колкото можеше по-добре, и дръпна спусъка. Няколко пъти. От гърба на свещеника избликнаха червени гейзери. Гърбът му се изви назад, а после тежкото му тяло се стовари върху оръдието.
Райли хвърли „Глока" и надникна през борда на патрулната яхта. Напрегна поглед в търсене на „Саварона", но единственото, което успя да види през пелената на дъжда, бяха огромните като планини вълни и пенещите им се гърбове.
Спасителите бяха успели някак си да се върнат на борда, заедно с извадените гръцки водолази, и Райли усети как патрулната яхта завива. Двигателите ѝ се напрегнаха, за да ускорят завоя и да ограничат времето, през което тя ще бъде изложена странично на напора на вълните. Обзе го паника, когато си даде сметка, че те се опитват да избягат от бурята, да напуснат това място.
Точно в този момент вълните като че си се поуспокоиха за миг и погледът му се прикова върху обърнатия гръцки кораб. Нямаше никакъв помен от оцелели.
Вдигна поглед към мостика и видя как капитанът ръкомаха бясно, подканвайки го да влиза вътре. Райли заслони очи и посочи към мястото, където беше зърнал „Саварона", ала Каракаш поклати отрицателно глава, а после посочи встрани, подсказвайки му, че трябва да се махат оттук, докато все още могат.
Райли стисна рейлинга, докато кокалчетата на пръстите му побеляха. Мисълта му бързо преся всички възможности, но колкото и да се стараеше, виждаше само една.
Отправи се към надуваемата лодка на яхтата, която водолазите бяха оставили до корпуса. Като се опита да си спомни всичко, което бе научил от една рутинна тренировка на ФБР с Американската брегова охрана, той скочи в моторната спасителна лодка, сграбчи лоста на двигателя, пое си дъх и я отблъсна от „Карадениз".
78.
Райли запали двигателя на моторната лодка. Вторачвайки се през плътната завеса на дъжда, той я насочи натам, накъдето бе зърнал за последно преобърнатата „Саварона".
Стараеше се да я насочва колкото може по-добре сред непрекъснато променящия се пейзаж наоколо, но по-скоро по интуиция и на сляпо, тъй като бе изгубил всякакъв усет за посоките, нито можеше да се определи къде свършва морето и започва небето.
Вълните се надигаха шеметно и пропадаха с грохот. Тъкмо първата се стоварваше върху него, втората след нея го подмяташе и изплискваше водата от лодката. Райли се държеше здраво за лоста, докато се издигаше и спускаше по водните склонове. При всяко ново подхвърляне шумът от мотора се превръщаше в адски писък.
След незнайно колко минути по-късно той я зърна - тъмнокафява ъгловата форма, стърчаща насред улей между вълните, приличащ по-скоро на дупка в морето. Райли стегна мускули и насочи малката спасителна лодка към нея, обаче вълните наоколо нямаха никакво желание да му помагат и непрекъснато го отклоняваха от курса. Наложи му се непрекъснато да оправя посоката, без да отлепя поглед от обърнатия траулер насред водната стихия. От Тес нямаше и следа.