Тя не се движеше. Намираше се на сушата. Тес се опита да отвори очи, ала я прониза болка, затова реши да не бърза. Образите около нея бяха размазани и бледи. За миг изпадна в паника, но веднага след това си даде сметка, че нещо блокира погледа ѝ. Повдигна треперещите си пръсти, отметна мократа коса, паднала върху лицето ѝ и повдигна внимателно клепки. Опита се да преглътне, но не успя. В гърлото ѝ като че ли имаше огромна топка тръни. Имаше нужда от вода, но от нормална, а не солена.
Един по един размазаните образи пред очите ѝ се фокусираха. Небето си беше все така сиво и мрачно, но зад гърба си усети слънцето, което се опитваше да прониже скупчените облаци. То беше точно там, откъдето се чуваше и прибоят на вълните. Опита се да седне, но другата ѝ ръка се оказа привързана с нещо и отказваше да се помръдне. Дръпването ѝ причини неописуема болка. Протегна свободната си ръка към другата и разбра, че е завързана здраво с въже, което се беше впило дълбоко в плътта ѝ. Приле-на отново и тогава си спомни как беше завързала себе си и Райли за импровизирания сал.
Райли! Къде е той?
Тес огледа дървената платформа и разбра, че го няма. Ужасът се завърна. Седна, опита се да освободи завързаната си ръка и накрая успя да я измъкне изпод въжето. Изправи се на колене, оглеждайки обстановката. Пред нея се простираше дълга пясъчна ивица, която свършваше далеч от мястото, където се намираше Тес, обградена и от двете страни с не много високи скали.
Тя направи няколко неуверени крачки напред, разглеждайки пустия бряг с полуотворени очи, но не видя нищо. Поиска да извика името му, но изгарящото ѝ гърло не ѝ позволи. И тогава усети гадене, а краката ѝ отмаляха. Тес се залюля леко, свлече се обратно на колене, усещайки как жизнената ѝ енергия постепенно изтича от тялото. Искаше ѝ се да заплаче, но сълзите отказваха да се покажат от очите ѝ.
Неспособна да се задържи повече, тя се стовари по лице на брега и изпадна в безсъзнание.
Когато отново се събуди, нещата около нея бяха съвсем различни. Първото нещо, което веднага ѝ направи впечатление, бе тишината. Никакви виещи ветрове. Никакви разбиващи се вълни. Около нея цареше божествена тишина. А после усети и мястото, върху което лежеше. Не беше нито парче дърво, нито мек пясък. Беше истинско, хубаво легло.
Преглътна и автоматично усети подобрението в гърлото си. Огледа се и разбра защо. В ръката ѝ беше вкарана система, чиято стойка беше изправена близо до нея. Погледът ѝ зашари наоколо. Стаята беше малка, простичко обзаведена. Близо до леглото ѝ се виждаше обикновен дървен стол, а до него - масичка. Върху масичката стояха гарафа с вода и чаша. Стените бяха варосани, без никакви украшения, с изключение на малкия дървен кръст точно над главата ѝ.
Тес се опита да седне, но ѝ се зави свят. Леглото изскърца под тялото ѝ, а шумът отекна в цялата стая. Долови нечии стъпки и неразбираеми думи, а после при нея се появи някаква жена, която ѝ се усмихваше и я оглеждаше загрижено. Жената беше едра, в края на четиридесетте, с маслинена кожа и къдрава кестенява коса, вдигната под бяла касинка. От очите ѝ се излъчваше топлота.
- Doxa to Theo!71 - възкликна тя.
Преди Тес да успее да отговори каквото и да било, в стаята влетя мъж, очевидно много доволен да я види будна. Беше с очила с тънки рамки, имаше меднокафеникава кожа, а косата му проблясваше като черен емайл. Изстреля бързо нещо на непознат език към жената, а после се обърна към Тес, усмихна ѝ се и очевидно ѝ зададе въпрос, който тя не разбра.
- Съжалявам - изфъфли тя. Прочисти гърлото си и добави: - Не разбирам...
Човекът бе доста озадачен. Двамата с жената си размениха слисани погледи. После той се обърна отново към Тес и каза:
- Извинете, но помислих, че сте... Да не би да сте американка? - попита той на английски с тежък акцент, а после ѝ подаде чаша вода.
Тес отпи глътка, кимна и отговори:
- Да.
- Какво ви се е случило?
Отне ѝ няколко минути, докато намери точните думи.
- Бях на един кораб, бяхме ударени от буря и... - Не довърши. В мъглата на съзнанието ѝ се зародиха въпроси.
- Къде съм? Как съм се озовала тук?
Мъжът се приведе над нея и опита челото ѝ. После отвърна:
- Аз се казвам Коста Мавромарас, местният доктор. А това е съпругата ми Елени. Няколко рибари са ви открили на плажа край Маратунда и ви докараха тук при нас.
Имената и акцентът на доктора слисаха Тес.
- И къде е това... тук?
Мавромарас се усмихна на своята несъобразителност.
- В нашата къща. В Ялос.