Изражението ѝ вероятно е било все така объркано, защото челото на доктора се сбърчи, отразявайки като огледало лицето ѝ.
- Ялос, на остров Сими - обясни, а после я огледа. - Защо, вие къде мислехте, че сте?
На Тес това нищо не ѝ говореше. В главата ѝ цареше хаос. Сими?
После постепенно ѝ просветна.
Все пак, какво прави на някакъв гръцки остров? В съзнанието ѝ нахлу порой от въпроси. Досети се, че Сими е един от Дванадесетте острова, островите Додеканезе, някъде близо до крайбрежието на Турция. Но държеше да знае точно къде е и как тя се е озовала тук. Искаше да знае и какъв ден е, колко време е изминало, откакто бурята беше връхлетяла кораба „Саварона", колко време се е носела по морето... ала всички тези въпроси можеха да почакат. Имаше нещо друго, което трябваше веднага да узнае.
- С мен имаше един мъж - рече тя, а гласът ѝ потрепери. - Дали онези рибари са открили и някой друг...
Не довърши, защото забеляза, че челото на доктора отново се сбърчва и с все по-нарастваща тревога видя как двамата със съпругата му се споглеждат. После Мавромарас се обърна отново към нея и кимна, макар че в очите му се четеше тъга, от която сърцето ѝ се сви.
- Да, намерили са и още някой, но неговото положение е доста по-сериозно от вашето.
Тес вече отмяташе завивките на леглото си.
- Трябва да го видя веднага! - извика тя. - Моля ви!
Краката на Тес, които и без това едва успяха да я занесат до съседната стая, буквално се огънаха, когато зърна Райли. Горната част на главата му имаше перфектна превръзка с чисти бинтове. Кръв не се забелязваше. Около лявото му око и бузата се виждаше грозна, жълтеникава синина, а клепачите ме бяха подпухнали и затворени. Устните му бяха напукани и разранени. И в неговата ръка беше включена система, но освен това върху лицето му имаше кислородна маска, поддържана от поставения наблизо апарат. Ала най-страшен от всичко бе цветът на кожата му. Беше смъртноблед, почти синкав, като труп.
Тес усети, че нещо в гърдите и се скъсва. Доктор Мавромарас ѝ помогна да седне на близкия стол. Навън бурята продължаваше да вилнее. Докторът ѝ разказа, че рибарите са ги открили, когато отишли да проверяват състоянието на лодките си по източното крайбрежие на острова. Довели ги тук, рискувайки живота си по подгизналите пътища, за да стигнат до града и клиниката.
И това е станало преди два дена.
Мавромарас продължи, че нейното състояние не го притеснило особено, но Райли бил изгубил много кръв, белите му дробове били много слаби, но всичко това били неща, с които нямало проблеми да се справят. Докторът се притесняваше най-вече за удара по главата му. Според него черепът не бил пукнат, въпреки че не можел да бъде стопроцентово сигурен, тъй като тук, на острова, не разполагали с рентгенов апарат. Както и да се погледнат нещата обаче, Райли бил получил сериозна травма на главата и въобще не бил идвал в съзнание, откакто бил открит.
Тес усети как кръвта ѝ се смръзва.
- Какво искате да ми кажете?
- Жизнените му показатели са стабилни, кръвното му налягане се подобрява, дишането му е налице - може да диша и сам, но респираторът поддържа хипервентилацията му, за да сме сигурни, че мозъкът му получава достатъчно кръв, докато е в безсъзнание. Извън това обаче...
- Искате да ми кажете, че той е в кома, така ли? - пророни мрачно тя.
- Точно така - кимна печално докторът.
- Тук разполагате ли с всичко, което е необходимо за лечението му? Искам да кажа, не трябва ли да го откараме в по-голяма болница?
- Нашият остров е малък. Опасявам се, че не разполагаме с такава. Най-близката голяма болница е на остров Родос. Свързах се и с тях, разбира се, но за нещастие преди три дена хеликоптерът им се развалил, докато се опитвал да се приземи по време на бурята, та сега чакат да им докарат някакви части от Атина, за да го поправят. Но дори и да беше наред, пак нямаше да може да долети дотук заради бурята. Надяват се утре времето да се пооправи, но, ако трябва да бъда откровен с вас, не съм особено убеден, че преместването на вашия приятел ще му се отрази добре. Трябва да знаете, че и там не могат да направят нищо по-особено, отколкото това, което правим тук.
Тес усети, че мъглата, която беше паднала над стаята, се сгъстява.
- Но не може да няма нещо, което бихте могли да сторите, нали?!
- Опасявам се, че не можем, когато става въпрос за кома. Мога да наглеждам кръвното му налягане, достъпа на кислород до кръвта, но няма начин да... - Направи пауза, очевидно търсейки по-подходящите думи. - Да събудиш някого от кома. Просто трябва да чакаме.
- Колко? - прошепна тя.
- Часове, дни, седмици... При такива случаи никой никога не може да каже.