Гласът му заглъхна. Останалото изрекоха очите му. Безспорно въпросът не беше само „кога".
81.
През останалата част от деня Тес сновеше между своята стая и тази на Райли, изпълнена с безпокойство. Всеки път заварваше там Елени. Всеки път медицинската сестра я връщаше обратно в леглото, обяснявайки ѝ нежно на развален английски, че Райли ще се оправи.
Тес бе представила на лекаря и съпругата му доста различна версия на събитията, които ги бяха довели с Райли на острова, без да споменава защо изобщо са били в открито море, нито пък за турския патрулен кораб, който бе открил огън по тях. Все пак не пропусна да спомене, че на кораба за подводни проучвания е имало и други хора - в случай, че открият някой от тях, жив или мъртъв. Но Мавромарас я бе уведомил печално, че въпреки намерените останки, вероятно точно от техния кораб, морето не е изхвърлило други оцелели, нито път трупове.
Помоли да използва телефона. Обади се до Аризона и се свърза с леля си. Завари Ким и Айлийн притеснени, че не са я чували вече дни наред. Изненадата им, когато им съобщи, че се намира на един малък гръцки остров, беше осезаема дори и по припукващата телефонна линия. Все пак тя не спомена името на острова, отначало без да знае защо. Впоследствие си даде сметка, че все още не е готова да се изправи пред реалния свят и да отговаря на въпросите му. След като затвори, си каза, че е направила добре, дето ги е успокоила - беше им казала, че просто проучва неочаквана възможност за работа в този регион и че ще им се обади отново съвсем скоро.
На свечеряване в къщата на лекаря се появиха две местни жени, които бяха поканени в стаята й. Въпреки че те почти не говореха английски, тя разбра, че са съпругите на двама от рибарите, които я бяха намерили на плажа. Носеха ѝ дрехи - чисто памучно бельо, нощница, две бели блузи и дебела плетена жилетка, която тя облече. Освен това ѝ бяха донесли голямо глинено гърне с вдигащ пара гювеч. Елени ѝ обясни, че яденето е агнешко със зеленчуци и ориз.
Изпълнена с огромна благодарност, Тес се нахвърли върху него и за нейна огромна изненада започна да гълта с почти вълчи апетит.
Горещата вана, която си взе после, стори чудеса за скованото ѝ все още тяло. Мавромарас смени превръзката на ръката ѝ. Дълбоките рани изглеждаха така, сякаш щяха да я придружават цял живот. После, въпреки любезните настоявания на домакините ѝ да си легне, прекара остатъка от вечерта до леглото на Райли.
Някъде към полунощ изтощението най-сетне я повали и тя се върна в стаята си. Легна и веднага потъна в непробуден сън, отпуснала глава между двете стари възглавници.
На следващата сутрин Тес се чувстваше вече достатъчно силна, за да се опита да излезе от къщата и да пораздвижи скованото си тяло. Вятърът продължаваше да духа, макар че дъждът беше понамалял. Реши, че една кратка разходка ще ѝ се отрази добре.
Навлече новите си дрехи и надникна при Райли. Както винаги, Елени беше там и масажираше нежно крака му. Скоро се появи и Мавромарас, за да го прегледа. Каза ѝ, че състоянието му продължава да е стабилно, но няма някакво особено подобрение. Обясни ѝ, че при подобни състояние подобрението обикновено не е постепенно. Случва се почти изведнъж. В един миг той може да е в безсъзнание, а после, ако му е писано да излезе от комата, просто ще се събуди.
Лекарят сподели, че трябва да отиде на посещение при друг пациент в другия край на острова, но я успокои, че след два-три часа ще се върне. Тес го попита дали може да го изпрати до колата. Той кимна.
- Тази сутрин ми се обадиха от болницата в Родос - каза ѝ той, когато излязоха на стъпалата. - Казаха, че утре ще могат да долетят при нас.
Въпреки че преди Тес нямаше търпение да откарат Райли в по-добра болница, вече не беше толкова сигурна, че това е най-правилното решение.
- Знаете ли, докторе, мислих много по онова, което казахте. Убеден ли сте, че трябва да го откараме там?
Лицето на доктора се озари от блага усмивка.
- Честно да ви кажа, това зависи само от вас. Болницата в Родос е много добра. Познавам и завеждащият отделението там. Уверявам ви, че ще се грижат за него. - Неувереността по лицето ѝ явно е била пределно видима, защото той побърза да добави: - Но не се налага точно сега да вземаме решение. Нека първо видим как ще се чувства утре и тогава ще решим.
Тръгнаха надолу по улицата, заобикаляйки две огромни локви вода. Дори и под това мрачно небе гледката беше зашеметяваща. Ред след ред къщички в неокласически стил, боядисани в топли, пастелни тонове, обяздваха стръмния хълм по цялото му протежение, чак до пристанището долу. Повечето от тях бяха с триъгълни фронтони и покриви от червени керемиди. От двете страни на уличката водата в препълнените канавки се спускаше към стръмните стълби, които отвеждаха надолу по хълма. Свъсеното небе отгоре все още изглеждаше готово за ново нападение над света.