В другия край на плажа, далеч от погледите на малкото градче, тя стигна до камара черни камъни. Изкатери се по нея и седна. Присви колене и се загледа в морето. Доста далече оттук се виждаше голяма скала, вдадена навътре в морето, около която се пенеха високи вълни. Скалата изглеждаше твърде страховита - поредната опасност, която им се беше разминала като по чудо.
В този момент осъзна, че по бузите ѝ се стичат сълзи. Но не хлипаше, нито пък плачеше. Просто сълзи, извиращи сякаш от никъде. И точно както бяха започнали, така и внезапно спряха, а тя разбра, че трепери. Ала не от студ.
Беше нещо по-атавистично, което извираше от самите дълбини на душата ѝ. Трябваше веднага да го отхвърли, затова се изправи и продължи разходката си. Този път се изкачи по-нагоре и откри малка пътека, която лъкатушеше покрай брега.
Тес пое по пътеката, мина покрай още три скални струпвания и стигна друг, още по-закътан плаж в южната част на острова. До него като че ли не водеха никакви пътища. Девственият пясък пред нея се простираше във формата на полумесец и достигаше до поредната висока, страховита скала.
Тес сведе поглед и в неясната светлина зърна някакъв странен предмет.
Той лежеше в другия край на плажа, точно до подножието на скалата. Тя присви очи и почувства как дишането ѝ се учестява и как устата ѝ внезапно пресъхва. Сърцето ѝ заби като обезумяло.
Не може да бъде! Просто не е възможно!
А малко след това вече бягаше по пясъчния полумесец, а когато се озова на няколко крачки от предмета, се закова на място.
Пред нея стоеше главата на сокола, все още опакована във въжетата, загърната от спуканите оранжеви въздушни възглавници.
Изглеждаше непокътната.
82.
Протегна колебливо ръка и я докосна. Прокара пръсти по повърхността ѝ, неспособна да повярва на случващото се. Съзнанието и веднага я отправи назад във времето, към рицарите тамплиери, към Емар и неговите братя и тяхното последно, съдбовно пътешествие с галерата „Фалкън Темпъл".
В главата ѝ нахлу калейдоскоп от образи, докато се опитваше да си спомни точните думи от писмото на Емар. Какво точно беше казал той? Ковчежето е поставено в кухина, издълбана в задната част на главата на сокола. Празнините около него са запълнени със смола, после върху него е поставено парче дърво, изрязано точно по очертанията и заковано с дървени гвоздеи. После и то е запечатано със смола.
Тес разгледа внимателно задната част на главата на сокола. Постепенно различи местата, където е била излята смолата, а после, опипвайки с пръсти на професионалист, откри и ръбовете на капака, и гвоздеите, които го държаха.
Всичко изглеждаше непокътнато - доколкото успяваше да прецени, в покритите със смола кухини не бе проникнала нито капка вода. Както изглеждаше, беше много вероятно онова, което бе затворено вътре, да е все още здраво и непокътнато.
Огледа се, зърна два големи камъка и ги използва като чук и длето, за да проникне в кухината на главата. Първите няколко пласта дърво се откъснаха лесно, но останалото се оказа много твърдо. Тес отново се огледа и този път зърна стар, ръждясал метален прът, с чиято помощ започна да дълбае в смолата. Успя да пробие капака и да стигне до кухината. Вече виждаше ръбовете на сандъчето - малко и орнаментирано. Избърса плувналото си в пот чело, разби достатъчно количество от смолата около него и с помощта на стоманения прът го повдигна. После пъхна ръка вътре и извади малката мощехранителница.
Цялото ѝ тяло бе обзето от познатото въодушевление на археолога - колкото и да се опитваше да го потисне, просто не беше в състояние. Държеше го, то беше в ръцете ѝ! Въпреки сложния си и изящен сребърен обков, ковчежето беше удивително леко. Тес го отнесе в подножието на скалата, за да го разгледа на спокойствие. Беше заключено не с ключалка, а с железен катинар. Използва камъка, за да откъсне катинара. И когато той излезе от дървото, тя най-сетне имаше възможността да вдигне капака на ковчежето и да надникне вътре.
Много внимателно тя бръкна и извади съдържанието му Беше пакетче, обвито в намаслена животинска кожа, подобно на онази, с която Емар бе съхранил астролаба. Имаше кожени връзки. Тес ги развърза и с треперещи ръце разгърна кожата. Вътре намери книга - дневник, подвързан с кожа.
В мига, в който го зърна, тя веднага разбра какво е.