Гюс не харесваше много хора, но дори и да харесваше, Люсиен Бусар никога не би могъл да се подреди сред тях. За Гюс той беше хлъзгав, превзет мръсник. С тясно лице и точно толкова тесни рамене, и с дълга коса, вдигната отзад на конска опашка.
Смотан френски педал.
Когато Гюс прекрачи прага на галерията, Люсиен вдигна очи иззад малката масичка с вретеновидни крака, където работеше, и изобрази на лицето си въодушевена усмивка, която обаче трудно прикриваше факта, че французинът автоматично бе започнал да се поти и да трепери. Това вероятно бе единственото нещо, което Гюс харесваше у Люсиен. С него винаги беше напрегнат, като че ли се страхуваше, че човекът-канара всеки момент ще го удари. Иначе мазното копеленце бе напълно право да предполага всички възможни отвратителности.
- Гюс! - изчурулика той, обаче името прозвуча по-скоро като „Гииуус", което накара госта му да го намрази още повече.
Гюс се обърна с гръб към собственика, заключи вратата, а после се приближи към масичката.
- Отзад има ли някой? - изръмжа той.
Люсиен побърза да заклати глава наляво-надясно и изрече:
- Mais non, mais non, voyons21, само аз съм!
Не стига всичко останало, ами и копелето имаше гадния навик да повтаря по няколко пъти превзетите си френски думи. Сигурно им е национална черта.
- Не те очаквах... Ти не ми каза, че...
- Затвори си мръсния плювалник! - сряза го Гюс. - Имам нещо за теб! - Ухили се и добави: - Нещо много специално!
И от вътрешния си джоб Гюс измъкна хартиена торба, която постави тържествено на масичката. После хвърли отново поглед към витрината, за да се увери, че никой случаен минувач не ги гледа, и извади нещо от торбата. Нещото беше увито на свой ред във вестник. Започна бавно да го развива и докато го развиваше, не откъсваше очи от Люсиен.
В следващия миг Люсиен зяпна и очите му блеснаха. Пред него стоеше тежък, инкрустиран със скъпоценни камъни златен кръст, с дължина петдесетина сантиметра, умопомрачителен в изработката си.
Гюс го постави върху парчето вестник на масичката. И след това чу просъскването, когато Люсиен си поемаше дълбоко въздух.
- Mon dieu, mon dieu!32 - провлече французинът, вдигна очи към Гюс и по тясното му чело автоматично изби пот.
Поне тук бе напълно прав.
После отново сведе поглед. Гюс последва примера му и едва в този момент забеляза, че вестникът бе отворен точно на снимката от обира в музея.
- Ама това е от...
- Аха! - ухили се самодоволно Гюс. - Бива си го, нали? Уникат, при това истински!
- Ама това е прекалено компрометирано - започна да криви уста французинът. - Хайде де, Гюс, не можеш да ме накараш да го пипна!
Не че Гюс държеше особено много Люсиен да пипа плячката - просто искаше той да го продаде. И не разполагаше с никакво време да чака някакво си наддаване. Последните шест месеца се бяха оказали изключително неприятни за него на конните надбягвания. Вярно, че и преди беше попадал в подобни финансови дупки, но никога досега не беше попадал в дупката на точно тези хора, които го бяха хванали за гушата.
През по-голямата част от съзнателния му живот, или поне от онзи момент нататък, откакто бе израснал по-едър и по-силен от своя старец, и бе смазал от бой дъртия пияница, хората по принцип се страхуваха от него. Но точно сега, при това за първи път Гюс разбра какво означава да се страхуваш от други хора. Хората, които държаха пазара на дълговете от хазарт, бяха в съвсем различна лига от всички останали, които той познаваше. И щяха да го убият толкова лесно и безпроблемно, колкото той би стъпкал хлебарка.
Иронията в случая бе, че същите тези конни надбягвания му бяха предоставили и начин за изход от ситуацията. Именно чрез тях се бе запознал с онзи тип, който го вкара в групата за обира на музея. И ето го сега тук, въпреки че бе получил ясни инструкции да не продава каквото и да било от плячката си поне шест месеца.
Да вървят по дяволите с техните инструкции! Той се нуждаеше от пари, при това се нуждаеше от тях сега!
- Виж какво, да не ти пука откъде е! - заповяда Гюс на Люсиен. - Твоята работа е да се погрижиш къде точно да отиде и за колко.
Люсиен изглеждаше така, сякаш всеки момент ще получи инфаркт.
- Ама не... Чуй ме, Гюс, това е напълно невъзможно! Абсолютно невъзможно! Прекалено горещо е, за да го пипаме още сега! Би било истинска лудост...